Зелената сделка, представена през 2019 година, е отговорът на климатичната криза – “амбициозен план за трансформиране на енергийната ни система и превръщането на континента ни в климатично неутрален до 2050 година”. Това заяви еврокомисарят по икономическите и финансовите въпроси Паоло Джентилони в речта си на събитието на Dir.bg и 3E-news Green Transition 2022: “Зелената сделка – иновации, инвестиции и справедлив преход”. По думите на един от специалните гости на събитието, който се включи с видео връзка, прекратяването на зависимостта от Русия ще струва на ЕС 200 млрд. евро инвестиции допълнително.
“Днес това усилие изглежда още по-неотложно – агресивната война на Русия срещу Украйна добави геополитическо измерение към климатичните цели”, коментира Джентилони.
Според него Русия използва енергията като оръжие и по този начин увеличава несигурността по отношение на бъдещите доставки, като също повишава и цените, “за да финансира бруталната си инвазия и да откъсне напълно страните от ЕС от енергийните доставки”.
“Русия вече не е надежден партньор и България знае това повече от всеки друг”, посочи еврокомисарят по финансовите въпроси и продължи: “Днес преобразуването на енергийната ни система е ключово не само за постигането на целите ни – то е от решаващо значение и за колективната ни сигурност, а това означава да прекратим зависимостта си от руските изкопаеми горива най-скоро. Именно това е целта на плана REPowerEU”.
Той припомни, че миналия месец е бил представен пакет от предложения с три основни цели – увеличаване на икономиите на енергия, диверсификация на доставките и ускоряване въвеждането на възобновяеми енергийни източници. “Вносът на изкопаеми горива от Русия струва на ЕС близо 100 милиарда евро годишно, а Русия използва тези приходи, за да финансира войната”, уточни еврокомисарят по финансовите въпроси.
“Трябва да ограничим възможностите ѝ за това. Затова приветствам неотдавашното споразумение между лидерите на ЕС по предложението ни за налагане на ембарго върху по-голямата част от вноса на руски петрол като част от последния кръг санкции”, допълни Джентилони.
По думите му прекратяването на зависимостта на Европа от руските горива обаче няма да е евтино, а ще изисква около 200 млрд. евро допълнителни инвестиции за следващите пет години.
“Тази инвестиция се прибавя към допълнителните инвестиции в размер на повече 500 млрд. евро, които трябва да мобилизираме всяка година до 2030 г., ако искаме да постигнем поставените цели за климата”, отбеляза Джентилони. Той обясни, че имаме голяма нужда от инвестиции, като голяма част от тях се очаква да дойдат от частния сектор.
“Нашата задача е да създадем условия и да осигурим стимули за насочване на частния капитал в тази посока. Таксономията на ЕС за устойчиво финансиране е един от примерите за това как можем да насочим инвестициите на частния сектор към иновативни и екологични решения”, уточни Джентилони.
“Но инвестициите от публичния сектор също ще бъдат толкова важни. На ниво ЕС има две програми, които ще изиграят ключова роля в това отношение – “Следващото поколение ЕС” и InvestEU”, каза еврокомисарят и обясни, че първата програма е безпрецедентен отговор на пандемията и необходимостта от ефективно възстановяване.
“Подкрепата за екологичния преход е една от ключовите цели на Механизма за възстановяване и устойчивост, който е в основата на “Следващото поколение ЕС”, добави Паоло Джентилони.
По думите му България е показа, че иска да се възползва максимално от тази възможност и почти 60% от нейния План за възстановяване и устойчивост е насочен към целите, свързани с климата.
“Това означава безвъзмездни средства в размер на 3,7 млрд. евро за декарбонизиране на енергийния сектор, насърчаване на възобновяемите енергийни източници и повишаване на енергийната ефективност на сградите. Със зелената светлина, която светът даде миналия месец, България вече е готова да изпълни амбициозния си план”, категоричен е Джентилони и допълни, че дългосрочният компонент на Механизма за възстановяване и устойчивост остава на разположение за финансиране на инвестициите, набелязани в плана REPowerEU и за намаляване на зависимостта от руската енергия.
“Държавите членки за тази цел ще имат възможност да добавят специална глава към своите планове за възстановяване и устойчивост веднага след като съзаконодателите постигнат споразумение по плана REPowerEU”, каза още еврокомисарят.
Той обясни, че програмата InvestEU е вторият стълб и ще използва гаранция от бюджета на ЕС за мобилизиране на публично и частно финансиране чрез Европейската инвестиционна банка и други партньори по изпълнението. Програмата е наследник на Европейския фонд за стратегически инвестиции или т.нар. “план Юнкер”, който се оказал много успешен в България.
“Страната се нареди на трето място по общ размер на инвестициите в резултат от плана като дял от БВП. Убеден съм, че новата програма InvestEU ще бъде също толкова успешна”, подчерта еврокомисарят по финансовите въпроси и сподели, че ще се радва на сътрудничество с Българската банка за развитие.
“Както виждате, на ниво ЕС ние представяме много значителни суми за стимулиране на Зелената сделка. И трябва да сме готови да обмислим нови общи инициативи и в бъдеще”, апелира Джентилони и добави:
“Ясно е обаче, че осъществяването на Зелената сделка ще изисква и по-големи публични инвестиции, финансирани от националните бюджети. За тази цел считам, че трябва да адаптираме общите ни фискални правила към предизвикателствата на новите икономически и геополитически реалности”, категоричен беше еврокомисарят.
Той съобщи, че предложенията ще бъдат представени след края на лятото.
“Осъществяването на Зеления преход и прекратяването на зависимостта ни от Русия няма да бъде лесно. И ние добре осъзнаваме, че за някои региони и някои отрасли това ще бъде още по-трудно. Ето защо винаги подчертаваме, че преходът трябва да бъде справедлив. Но също така вярвам, че ако останем единни и решителни, както бяхме по време на пандемията и през последните три месеца, ще успеем”, каза още Паоло Джентилони и завърши речта си с цитат на премиера Кирил Петков:
“Ако най-зависимата от Русия страна с най-нисък БВП на глава от населението в ЕС може да си позволи да се противопостави на Путин, то всички трябва да могат да се противопоставят на Путин”.