/КРОСС/ Зелената сделка вече не е непозната материя за бизнеса и хората в България. А зеленото отдавна не е символ единствено на екологични политики и намерения за опазване на природата. Истинската трансформация на икономиката вече започна и всички специалисти си сверяват часовника със събитието на годината – Green Week 2023, най-големият регионален форум за Зеления преход, иновациите и бъдещето, който за трета поредна година бе организиран от Dir.bg и 3Е-news.
Поредното издание на Green Transition 2023 се превърна в разговор за бъдещето, в който всички искат да участват. Конференцията се проведе в периода 20 – 22 юни като експертното говорене в София събра рекорден брой участници. 184 панелисти от България, Румъния, Гърция, Словакия, Словения, Албания, Косово, Сърбия, Полша, Хърватия, Франция, Португалия, Република Северна Македония, Азербайджан, Молдова, Великобритания и Канада се включиха в панелните дискусии, а над 2500 човека го посетиха на живо.
Това е ясен знак, че България може да бъде незаобиколим фактор, с визия, подход и предложения за прехода. Тази година събитието си постави за цел и успя да надхвърли националните рамки и да разшири в регионален мащаб дискусията за бъдещето и политиките, които могат да направят зеления преход устойчив и успешен за бизнеса и хората.
Ролята и влиянието на форума се измерват не само по впечатляващия брой участници, но и с огромния медиен интерес и рекордното отразяване в телевизии, печатни и електронни издания. Над 450 публикации в над 50 български и международни медии, десетки постове в социалните мрежи, двуезичен лайфстрийминг в 3 канала, гледан от над 120 000 човека, репортажи в трите национални телевизии БНТ, БТВ и Нова, в медийните партньори на събитието Евроком, БТА, БНР, Economic.bg, ESG news, достигнаха до милионна аудитория от зрители и читатели. В сайтовете на Дир.бг и 3E-news за събитието се информираха повече от 430 000 читатели.
Европейската комисия със силна подкрепа за форума за трета поредна година – трима еврокомисари участваха в дискусиите.
Форумът събра в София представители на Европейската комисия и на Европеския парламент, водещи политици и министри от България и страните от региона, ключови фигури от ЕИБ, МВФ, банки за развитие от ЦИЕ, индустриални компании, участници от бизнеса и местната власт, експерти, работодатели и синдикати, университети, научни среди, неправителствен сектор и медии. Вицепрезидентът на ЕК Марош Шефчович, комисарят по сближаване и реформи Елиза Ферейра и комисарят по околна среда Янез Поточник (2009-2014) се включиха в стратегическия разговор за Зелената трансформация в страните от ЦИЕ. А Франсиско Барос Кастро, член на кабинета на еврокомисаря за „Сближаване и реформи”, Чарлина Вичева, генерален директор на Генерална дирекция „Морско дело и рибарство” към ЕК, Матю Болдуин, заместник генерален директор на Генерална дирекция „Енергетика” към ЕК, Адриана Сукова, заместник генерален директор на Генерална дирекция „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване” към ЕК, Илияна Цанова, заместник генерален директор на Генерална дирекция „Бюджет” към ЕК допринесоха с експертизата си в панелите.
Вдъхновяващите говорители на Green Transition 2023 бяха Иван Кръстев, изследовател в Института по хуманитарни и социални науки във Виена (IWM Vienna), регионалният представител на МВФ за Централна, Източна и Югоизточна Европа Джеф Готлийб и преподавателят от Харвард и съавтор на бестселърите „The AI Republic” и „Understanding How the Future Unfolds” д-р Марк Еспосито.
Президент, парламент и правителство седнаха заедно в дискусия за Зеления преход у нас
Конференцията бе открита от президента Румен Радев. Ключови участници в нея бяха: председателят на НС Росен Желязков, министърът на икономиката Богдан Богданов, министърът на земеделието на Северна Македония Люпчо Николовски, министърът на околната среда на Република Косово Либурн Алиу, председателят на Комисията по околна среда в парламента на Албания Арбен Пелумби, вицепрезидентът на ЕИБ Лиляна Павлова, Росен Плевнелиев, президент на България (2012-2017), Борис Тадич, президент на Сърбия (2004-2012), Сергей Станишев, министър-председател на Република България (2005-2009), президент на ПЕС (2011-2022), член на ЕП, Атанас Пеканов, вицепремиер на България (2022-2023), Борислав Сандов, вицепремиер по климатичните политики и министър на околната среда и водите (2021-2022), Ерион Велиай, кмет на Тиранa, Джордж Кремлис, почетен директор на Генерална дирекция „Околна среда” към ЕК, Даниел Абоу, председател на EAIF (European AI Forum)
В тридневните дискусии се включиха евродепутатите Искра Михайлова, Петър Витанов, Андрей Новаков, Радан Кънев и Атидже Алиева-Вели. Партньори на форума бяха работодателски организации, асоциации, неправителствени формации и десетки представители на бизнеса.
Модератори на дискусиите през трите дни на събитието бяха уважавани лидери на мнение и утвърдени експерти като Гергана Паси, президент на ПанЕвропа България, доц. д-р Атанас Георгиев, декан на Стопанския факултет на СУ, Цветелина Пенкова, член на Европейския парламент, Славчо Нейков, председател на „Института за енергиен мениджмънт”, Георги Стефанов, експерт „Политики и климатични промени” към Световния фонд за дивата природа (WWF), Кристина Ескенази, член на УС на КРИБ, Клъстер Изкуствен Интелект България, Зорница Русинова, председател на Икономически и социален съвет на Република България, Георги Малчев, съосновател и управляващ партньор на Xplora.bg, арх. Христо Станкушев, основател и управител на студио „7561 архитекти”, Илия Левков, председател на УС на Индустриален клъстер Електромобили (ИКЕМ), д-р Димитър Георгиев, изпълнителен директор на Paralax Life Sciences, Ваня Ананиева, основател на езикови училища „Интелект”, Любомир Станиславов, изпълнителен директор на Аутомотив Клъстер България, Петко Анчев, ръководител комерсиализация, Pneuma Inc., Зинаида Златанова, вицепремиер и министър на правосъдието (2013-2014), Мария Христова, Европейски институт за иновации и технологии.
7 министри показаха силната ангажираност на кабинета със Зелената трансформация и форума на Дир.бг
В първия ден фокусът бе насочен към енергетиката и нейната ключова роля в прехода. Участници от целия регион дебатираха важни теми като енергийната независимост на Балканите, енергийната свързаност, възможностите на системите за съхранение на енергия, възобновяемата енергия и бъдещето на базовите централи. Специална дискусия за КОП 29 отправи послание, че дори Русия да блокира домакинството на България за световната климатична среща, КОП 29 трябва да бъде със силен акцент върху Централна и Източна Европа. Според министъра на околната среда и водите Юлиян Попов „източноевропейските страни ще имат много сериозно място в климатичните преговори” и „България е една от страните в ЕС, която е водеща в соларния инжинеринг”. Темата „Как Зеленият преход да е справедлив за всички?” също беше коментирана от водещи политици, експерти и представители на синдикатите.
Green Transition 2023 си постави и амбициозната задача да проведе кръгла маса за визията и енергийната стратегия на България. Именно там се очерта ключовата дискусия за развитието на сектора и се чуха мнения на политиците, бизнеса и експертите, които очертаха посоката на сектор „Енергетика” за десетилетия напред.
Фокусът на втория ден бе върху устойчивото финансиране, кръговата икономика и декарбонизацията. Банкери и водещи експерти от европейски и български финансови институции коментираха най-добрите варианти не само за финансиране, но и за иновации, кръгова икономика и устойчиво използване на ресурсите. Сред изявените участници по темата за зеленото финансиране в дебатите бяха: Цанко Арабаджиев, изпълнителен директор на ББР, Патрик Даровски, директор „Индустриален риск” и ESG на Bank Gospodarstwa Krajowego, Алън Херявец, член на борда на директорите на Хърватската банка за развитие, Лариса Манастирли, директор „Финансови институции”, ЧБТР, Надя Данкинова, изпълнителен директор на Фонд Флаг и Цветанка Минчева, главен изпълнителен директор на УниКредит Булбанк, а панелната дискусия се модерира от София Касидова, ръководител екип за стратегическо развитие и зелени политики в ББР.
В паралелните сесии на форума се чуха препоръки зелените инвестиции да бъдат направени разумно и подкрепени от държавата, коментира се темата за зеленото строителство и Европейския Баухаус. Тези политики не могат без новите технологии, ESG нормите, кръговата икономика и декарбонизацията. Сред участниците в панелните дебати по темата се включиха Саша Безуханова, основател на MOVE.BG, Елвин Гури, изпълнителен директор на INVENIO Partners, предприемач и инвеститор, Десислава Симеонова, лидер на програмата за Устойчиво финансиране на KBC Груп и изпълнителен директор МСП Банкиране на ОББ, Ивелина Василева, експерт по европейски политики и управление на проекти, министър на околната среда и водите (2014 – 2017 г.), EPPA, Добри Митрев, председател на БСК, проф. Антонис Зорпас, Open University, Кипър и други.
Акцент във втория ден на форума беше и горещата дискусия за за иновациите, изкуствения интелект, дълбоките технологии и дигитализацията в образованието. Министърът на иновациите Милена Стойчева подчерта, че нейното ведомство подкрепя зелените инвестиции и предстои обявяване на процедура за кръговата икономика на стойност 180 млн лева. В дискусията взеха участие и Мария Маринова, изпълнителен директор на BVCA, Мартин Дановски, председател на Държавна агенция за научни изследвания и иновации (2021-2022), Павел Лисев, Фонд на Фондовете, Борислав Петров, изпълнителен директор, INSAIT, Мария-Фатима Лукас, съосновател и главен изпълнителен директор на Zymvol Biomodeling.
В уникалния едтех панел с препоръки и идеи се включиха: Наталия Митева, заместник-министър на образованието и науката на Република България, Александра Мечкова, изпълнителен директор на Телерик Академия, Карол Горнович, изпълнителен директор EdTech, Полша, Яни Гебеджелиев, старши технологичен Консултант TBS Telelink, Дарин Маджаров, основател на онлайн платформа „Уча.се”, Албена Спасова, мениджър „Образование” в Microsoft за ЦИЕ, Ана-Мария Станку, президент на E-civis, Гергана Ефремова, образователен експерт, фондация „Заедно в час”, Уилям Флорънс, стратегически програми на Google за образование .
Специален хибриден панел на Биотех ателие, дискутира иновациите в медицината, етичните въпроси и възможностите, свързани с прелагането на Chat bot GPT и бъдещето на здравеопазването.
Зеленият преход без транспортна свързаност и зелена мобилност също е немислим. Темите бяха разисквани през третия ден от събитието Green Week 2023. В дискусията за устойчивите възможности за транспортна сигурност и електрификация на превозните средства заедно с ключови представители и експерти от индустрията взе участие и министърът на транспорта Георги Гвоздейков. Той заяви, че в следващите 7 години в България ще бъдат инвестирани над 1,5 млрд.лв в политики, свързани с транспортната сигурност, които са важни за подобряване на климата и внедряване на зелените политики. До 4 години електромобилите изместват конвенционалните коли, казаха топ експерти в бранша.
Ключов елемент в дискусията бяха темите за умните зелени градове, киберсигурността и дигитализацията. Министър Александър Йоловски обяви тревожна статистика, че към миналата година едва 31% от работоспособните хора в България са цифрово грамотни, а целта е те да са 80% към 2030 г. Той отбеляза, че сега страната ни е на предпоследно място в Европа по индекса, който измерва цифромите технологии в икономиката и обществото, но заедно с това сподели, че родният IT сектор ни дава силна позиция да наваксаме.
Въпросите на устойчивото земеделие също бяха акцент от този ден на събитието, заедно с възможностите, които предлага агритех секторът. А това е от особено значение за всички нас, защото всеки ден трябва да си припомняме, че живеем на планета с ограничени ресурси, които трябва да използваме правилно. Земеделието отдавна не е само максимален добив от един декар, а е модерен сектор, работещ за хората и опазващ биоразнообразието. Всичко това трябва да се случи и на достъпна цена за хората. В дискусията се включиха министрету на земеделието на България и на Северна Македония Кирил Вътев и Люпчо Николовски.
Конференцията се превърна в катализатор на процесите и платформа за диалог за предизвикателствата и възможностите, които Зелената трансформация поставя пред институции, бизнес, правителства и пред гражданите на европейските страни.