В продължение на три дни, с участието на над 130 панелисти от 10 държави, за трета поредна година Dir.bg и 3E-news организират най-мащабния регионален форум за Зелената трансформация, иновациите и индустриите на утрешния ден – Green Week 2023. Еврокомисари, министри, водещи експерти, бизнес лидери, евродепутати, представители на неправителствени организации обсъждат предизвикателствата и възможностите, пред които климатичните политики и Зеления преход изправят икономиките и обществата ни.
Фокусът във втория ден от Green Week 2023 е върху финансирането на зелената трансформация в Централна и Източна Европа, екологичните, социалните и корпоративните управленчески способи и кръговата икономика, както и ускоряването на иновациите и бъдещето на изкуствения интелект и Disruptive технологиите.
Участие в дискусията “Финансиране на зелената трансформация в региона на Централна и Източна Европа”, чийто модератор бе София Касидова, ръководител екип за стратегическо развитие и зелени политики в ББР, взеха вицепрезидентът на ЕИБ Лиляна Павлова, Джеф Готлиб, старши регионален постоянен представител на МВФ за Централна, Източна и Югоизточна Европа, Цанко Арабаджиев – изпълнителен директор на ББР, Патрик Даровски – директор “Индустриален риск” и ESG Банка за развитие на Полша, Алън Херявец – член на борда на директорите на Хърватската банка за развитие, Лариса Манастирли – директор “Финансови институции” в Черноморската банка за търговия и развитие, Надя Данкинова – изпълнителен директор на Фонд Флаг, и Цветанка Минчева – главен изпълнителен директор на “УниКредит Булбанк”.
Първи думата имаше Джеф Готлиб, старши регионален постоянен представител на МВФ за Централна, Източна и Югоизточна Европа. Той разказа, че Международният валутен фонд финансира и подкрепя конкретни политики, касаещи зеления преход и даде за пример как проблемите на макроикономическата стабилност се повлияват от климатичните промени.
Според данни за въглеродния интензитет, ако погледнем последните 200 години, влиянието му не е много сериозно, включително върху температурите. Учените пресмятат, че температурата на земята отпреди индустриалното развитие досега се е увеличила с 1,1% Въпросът е, че сме на път съвсем скоро да надскочим критичния праг от повишение на тази температура – 1,5%. В резултат на тази критична близост се наблюдават все повече крайни прояви на времето. Разбира се, има и леки занижения на температурите в определени периоди, но всичко това води след себе си опашка от сериозни и драматични климатични събития, разясни Готлиб.
Политиките, касаещи пряко климатичния преход, са политиките за адаптация и смекчаване (или забавяне) на климатичните промени и след това за справедливия преход. “Тоест имаме преки и непреки разходи. Вторичните разходи произтичат от мерките за смекчаване на вредното въздействие на климатичните промени. Те ще бъдат необходими най-вече в по-бедните общества, където има много хора, които ще пострадат най-много. По-големият обем вредни емисии са произведени от добре развитите икономики и е важно да намерим кой да плати за всичко това. Половината от финансирането в тази посока ще трябва да бъде насочено в развиващите се пазари и икономики. Колкото по-бързо една икономка се придвижи към адаптация и смекчаване, толкова по-големи ще бъдат разходите на този преход и толкова повече групи ще бъдат засегнати, изложени на въглеродно генериращите сектори”, каза още старши регионалният постоянен представител на МВФ за Централна, Източна и Югоизточна Европа.
Той обясни и че по-голямата част от дебатите за зеленото финансиране касаят частния сектор, който емитира такива зелени дългови документи. Готлиб се съсредоточи върху необходимостта за публично финансиране и от частния сектор. Частното финансиране трябва да покрие около ¾ от тези разходи, но важно място е заделено за публичното финансиране.
ЕС вече налага въглероден данък под формата на квоти за търговия с вредни емисии, тоест държавният сектор вече се грижи за финансирането на зеления преход, посочи експертът.
Що се касае до зелените инструменти на МВФ, Готлиб посочи, че те са основно два: договор за това как ще бъдат използвани тези зелени акции и как ще бъдат използвани средствата, събрани от финансови санкции за замърсяване.
“Бюджетът в развиващите се икономики е доста ограничен, за правителствата е трудно да заделят достатъчно фискални ресурси за зелени мерки. В ЕС има и ограничения за недопускане на широко финансиране чрез държавни помощи. Няма и достатъчно зелени инструменти, които могат да бъдат търгувани от банките. Основното ограничение касае финансирането, но има и ограничено търсене за финансиране. Освен това дори да има зелени проекти, годни за финансиране от банките, по някаква причина може да не се допуснат за финансиране от страна на инвеститорите. В развиващите се икономики имаме по-малък напредък по изпълнението на зелените цели – за добро управление на околната среда в социалния сектор и бизнеса”, разясни още Джеф Готлиб.
“Има доста частни компании, които започнаха да емитират зелени облигации и такива, свързани с устойчивото развитие, особено през 2021 г. Виждаме го също така по отношение на рисковия капитал, особено фондовете за ниски въглеродни емисии, които започват да се развиват все по-бързо и по-бързо в развитие икономики най-вече, които към момента получават лъвския пай. Има недостиг на финансирането спрямо наличните нужди в Централна и Източна Европа. Както казах, лъвският пай на разходите и необходимостта от спешни действия по отношение смекчаване на климатичните промени попада в развиващите се икономики, които са големи замърсели, особено азиатските държави, но те се явяват и държавите, които най-силно страдат от климатичното въздействие”.
Готлиб изтъкна и няколко от приоритетите по отношение на зеленото финансиране.
“Трябва да гарантираме, че държавите използват тези ETS (Emissions Trading System) инструменти, за да инвестират в климатични мерки. Все още в ЦИЕ не наблюдаваме достатъчно намаляване на субсидиите за изкопаеми горива в тези държави. 50% от приходите по схемата за търговия с вредни емисии ще бъдат насочени за зелени проекти и този процент ще скача с течение на времето”, каза той. Много важно според експерта е правителствата да се възползват от средствата, отпуснати по линия на плановете за възстановяване и устойчивост, за да ги инвестират в мерки за смекчаване въздействието на климатичните промени, като това финансиране варира от 1,5% до 4% от БВП.
“За първи път имаме дългосрочен инструмент, който е със климатична насоченост, похвали се на форума представителят на МВФ: “Целта му е да помогне на държавите да се справят с дългосрочни проблеми, които не са непременно свързани с климатичните промени – може да са и за възстановяване от COVID-19. През май вече са отпуснати 70 млн. евро. Това е финансиране, което може да се използва и за ускоряване на зеления преход. Обемът финансиране, което се предлага от многостранните банки за развитие, също се увеличава съществено, благодарение включително и на катализирането на съфинансирането на стимулирането на клиентите от частния сектор”.
Важно е да имаме добра архитектура на разпространението на информацията. Често се смята, че като се отпуснат средства, всичко ще тръгне както трябва, но не става точно така поради липсата на адекватна информация, изтъкна експертът.
Вицепрезидентът на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) Лиляна Павлова, която също участва в дискусията “Финансиране на зелената трансформация в региона на Централна и Източна Европа”, подчерта, че първият и основен ангажимент на представляваната от нея институция като “климатична банка” е в подкрепа на декарбонизацията и всички зелени инвестиции – да мобилизираме 1 трилион евро до 2030 г.
“Кризата около войната в Европа се превърна в ускорител за повече инвестиции – енергийна ефективност, зелена енергия и т.н. Само миналата година за зелена трансформация сме инвестирали над 19 млрд. евро. Имаме ангажимент и към REPowerEU, по който работим като основна финансираща институция. Ще добавим допълнителни 30 млрд. към досега предвиденото по линия на REPowerEU с цел да привлечем и частния капитал, да мобилизираме и нашите партньори търговските банки, което ще мобилизира ресурс от над 115 млрд. допълнителни инвестиции, ключово важни в региона”, обясни Павлова.
Иновациите са друг елемент, който тя изтъкна като важен.
“Ако искаме да постигнем целта за въглеродна неутралност, ние трябва да инвестираме не само масово, но в нови технологии и иновации. Съществуващите днес иновации не ни дават възможност да постигнем въглеродна неутралност 2050. Налични са само половината – останалите са в разработка, тестова фаза и т.н. Затова приоритет е да обърнем фокуса към иновациите и технологиите.
Големият проблем в Европа, сравнена със САЩ и Азия, е че не сме най-бързите по отношение на бързи инвестиции в обещаващи стартиращи компании, а дори да го направим, в момента, в който те могат да наберат ресурс и тази инвестиция да порасне, няма достатъчно бързи налични капитали за вече назряващи, разрастващи се инвестиции и иноваторите отиват най-често в САЩ. Тоест трябва да ги задържим в Европа. Инициатива в тази посока е EU Startup Initiative”.
Павлова изтъкна и инициативата STEP, “зад която ЕИБ ще бъде ключов играч”.
Според проучване на ЕИБ има нарастване с 10% на фирмите, които инвестират в зелени инвестиции и декaрбонизация в ЦИЕ. В Румъния и Хърватска фирмите са много по-готови за инвестиции в сектора, докато в Латвия и България те се нареждат много по-назад в относителния дял на бизнеса, осъзнал необходимостта от тези инвестиции. При фирмите в ЦИЕ спрямо такива в САЩ, 2% от европейското БВП са по-малко инвестициите в декарбонизация и зелени технологии, което е голяма пропусната възможност. Причините са несигурност, липсата на квалифицирана работна ръка, високите цени на енергия, обясни Павлова.
След нея думата имаше Алън Херявец, член на борда на директорите на Хърватската банка за развитие, който разказа за опита си в сферата.
“Ние имаме 30-годишна история. Преди 20 г. започнахме да финансираме проекти за възобновяема енергия, както и такива за енергийна ефективност. Така привлякохме подкрепа на партньори като ЕБВР. От всички одобрени кредити през миналата година 80% са насочени към проекти за устойчиво развитие, за енергийна ефективност или за възобновяема енергия”.
От 2020 г. Хърватската банка за развитие има бизнес стратегия, в рамките на която зеленият преход на националната икономика попадна като стратегическа цел за институцията, сподели още Херявец: “Един от стълбовете е насочен към подкрепата на прехода на хърватките компании към ниско въглеродната икономика. Не се отказахме и през пандемията от финансови продукти и инструменти, насочени към частния и държавния сектор с фокус върху зеления и дигиталния преход. Банката ни участва в разработването на нашия ПВУ. С ресорните министерства разработихме и нови финансови инструменти по линия на плана, които ще са по линия на зелените и дигитални инвестиции”.
Цанко Арабаджиев, изпълнителен директор на ББР, пък каза, че тя не само може, но трябва да бъде зелената банка в България: “Нашата цел е трудна, но простичка – да направим така, че инструментите, за които говориха преди мен големите финансови организации, да могат да стигнат до малкия и средния бизнес в България – както семейната фирма в Монтана, така и предприемачът във Варна да може дефакто да се възползва от това финансиране за зеления преход на своята компания”.
Два са проблемите, които изтъкна Арабаджиев:
Недостатъчността на зелени проекти. Бизнесът още не знае как да ги подготвя и трябва да помагаме, особено на малкия бизнес, каза той. Този проблем банката бори с проект с техническа помощ от ЕИБ. Ние в ББР изграждаме вътрешен капацитет и цялостна рамка за устойчиви финанси. “Идеята е да можем да гарантираме и оценяваме такива проекти и да може финансирането да стига до малкия бизнес. През миналата година на същото събитие обявих идеята си, а година по-късно проектът работи с пълна пара. Догодина отново тук се надявам да разкажа за резултатите от това”, изрази надежда Арабаджиев.
Липсата на достатъчно финансиране. “Отново с помощта на ЕИБ сме пред финализиране на ново заемно споразумение в размер на 350 млн. лева, с който ресурс ББР ще разполага до месец-два. Обичайно финансирането на пазарен принцип работи така, че се подбират проектите с най-малко риск и най-голяма възвращаемост. И се стига до въпроса кой ще финансира малко по-рисковите и по-дългосрочните проекти. Вярвам, че тук е ролята на ББР”, изтъкна още експертът.
Лариса Манастирли, директор “Финансови институции” в Черноморската банка за търговия и развитие, разказа, че банката им е по-малка от други подобни институции, но че са силно ангажирани с прилагането на екологични стандарти и такива за социална устойчивост при вземането на финансови решения. “Необходимо е тези институции да имат роля на катализатор на тези зелени процеси. Това е и нашата роля. Ние стимулираме заинтересованите страни да инвестират повече в зелената икономика”.
Тя отбеляза като важно това, че банките за развитие си сътрудничат много тясно напоследък, разработват общи стандарти и възможности за сътрудничество, за скрининг, за отчетност, финансова стабилност и спазването на стандартите за екологично и социално управление.
“Важно е да знаем как онова, което се опитваме да правим, се вписва в целите от парижкото споразумение. Във вътрешните си дейности прилагаме екологично и социално управление, за да актуализираме методите си по оценка на риска. Имаме три етапа на оценка на риска, когато пристигне проект – на ранен етап оценяваме екологичните и социални рискове на този проект. Ако има възможности за намаляването им, опитваме да ги предложим. Разглеждаме и сценарият за климата – каква е защитата, какво да се включи, така че проектът да се радва на защита по отношение на екологичните рискове. Важна е отчетността по отношение на въглеродните емисии, искаме да видим по какъв начин се пестят емисии чрез съответния проект, като си имаме рамка, изготвена от международни експерти, с които следим това. Предлагаме не само определени продукти, но използваме цялостен подход, за да ги подкрепим в създаването на техните собствени системи за оценка на риска в съответните сфери”.
Патрик Даровски, директор “Индустриален риск” и ESG Банка за развитие на Полша, която има повече от 100-годишна история, сподели наблюдения, че вижда промени в политиката на ББР.
“В рамките на последните две години работихме като консултанти, получихме безвъзмездна помощ от ЕК и бяхме консултанти на банката, за да се разработят някои методики и политики и въпроси, както и организационни промени. Предизвикателство е за финансовите институции как да работят по тези въпроси и да постигат резултат. Приключихме проекта през март, а от януари започнахме да въвеждаме въпросник за екологично и социално управление, който съдържа 40 до 60 въпроса, въз основа на отговорите, които клиентът дава, правим оценка на риска по отношение на екологичните и социално управление. Екипът ни оценяват рисковете в дейността на клиента”, разказа той.
Добави, че имат отделен екип и комисия по екологичните въпроси и социално управление и постоянно обсъждат устойчивостта и всички аспекти на екологичното и социално управление. “На различните пазари предлагаме различни въпросници. Много е важно да се изгради информираност сред нашите клиенти. Големите компании се справят по-лесно, защото разполагат със служители със съответната подготовка и квалификация, но при по-малките не е толкова лесно и нашата задача е да ги подготвим и обучим какво представлява екологичното и социалното управление. Важно е да има и информираност в общините”, заключи той.
А какво мисли частният банков сектор? Това попита модераторът София Касидова представителя на УниКредит Булбанк – нейният главен изпълнителен директор Цветанка Минчева.
“Когато говорим за зеления преход, преди политиките и това какво правим, трябва да говорими за хората. В тази връзка тя попита присъстващите в залата на “София Ивент Център” чувствителни ли са към промяната на температурите и колко от тях са усетили миналата седмица валежите? “Лично аз три вечери изнасях вода от мазето на къщата си. Това вероятно ще се чувства все по-често на всички от нас, както и повишаването на температурите, ако не предприемем нещо. Така че, когато говорим за зелен преход, наистина става въпрос за нещо лично”.
Тя цитира икономистът и есеист Насим Никълъс Талеб с думите му, че за да бъдат успешни компаниите в тези времена и предизвикателства, трябва да имат skin in the game, тоест да приемат нещата лично. “Това е рецепта да вървим по пътя на зеления преход всички заедно и предизвикателствата пред търговските банки и финансовия сектор като цяло е важно”, убедена е тя.
Какво прави УниКредит Булбанк? “Първо, ние сме част от голяма група и имаме възможност много лесно да черпим опит от други пазари и да ги внедряваме в България и използваме това. Вече имаме държави от ЦИЕ, където сме издали зелени бондове – в Чехия и Румъния, а надявам се скоро да видим такъв тип инструменти и в България. Готови сме да предложим такъв тип финансирания, очакваме и проекти, които да могат да кандидатстват за такъв тип финансиране”, каза Минчева.
Тя допълни, че у нас, това което са направили, е свързано с хората и с личния ангажимент. “Започнахме с това да обучим хората за какво говорим. Зелените проекти не са нещо ново, но не в този мащаб и концентрация. Когато започна да се говори толкова много за ESG и колко е важен преходът, как трябва да се случи по правилния начин и честно за всички играчи на пазара и да се гледа на социалната страна, а не само на прехода в зелена енергия, започнахме да обучаваме нашите хора”. Започнали от върха:
“Първо управителния ни съвет стана част от серия от обучения, за да разберем какво искат регулаторите от нас и как тази информация да стигне до масовите клиенти. После с партньорите ни от СУ създадохме първата в България сертифицирана академия за ESG. Включихме всички колеги – 4000, които минаха поне едно обучение, свързано с темата. Целта ни след това беше да внедрим ESG политиките и начина на работа в нашия бизнес. Тоест, да не бъде новият модел регулативен контрол, който да следи спазват или не правилата клиентите, а да бъде част от самия бизнес, който да създава продукти, помагащи на клиентите да извървят пътя на своя преход. Това започна да се случва.
Миналата година на пазара пуснахме първата зелена ипотека с не много добър успех – защото тук говорим има ли данни за сградите, за жилищата, дали отговорят, има ли чувствителност на българския клиент към това дали битието му отговаря на тези стандарти, зелен лизинг за автомобили и т.н. Тоест продуктите да се интегрират в основния бизнес, който правим”.
Главният изпълнителен директор на УниКредит Булбанк се похвали и че в последните пет години с 30% са намалили консумацията на енергия в техните сгради, което е само една част от нелекия личен зелен преход на служителите. Тя е категорична, че за да стане този преход мащабен, се изисква ролята на всички играчи – държава, политики, регионални банки, търговски банки и бизнеси.
Надя Данкинова, изпълнителен директор на Фонд Флаг, акцентира върху нещо, което фондът вече 15 години подкрепя.
“Изпълнявайки проект, който спечелихме през ЕК, финансиран от програма Лайф, в момента структурираме целеви зелен инструмент за зелена трансформация, който, използвайки ресурса на техническата помощ на Лайф, да подготвим за обучение на персонала, с оглед структуриране на политиките, документацията за оценка и не е маловажно техническа помощ за подготовка на проектите. Това са няколкото най-важни неща. В това да извървим по добър, успешен и по-бърз начин пътя към зелената трансформация тук на наша територия и с нашите реалност, да преодолеем забавянето”.
Ясни и максимално опростени системи за оценка и подготовка на проекти, особено когато се касае за малки инвеститори, смята за необходими тя. “Според нас смисълът е да стигнем до малките проекти. За да сме успешни по пътя към зеления преход, трябва да подкрепим малките и средни предприятия, публичните инвеститори и хората, защото изключително изоставаме и трябва да помислим как заедно да изградим онези устойчиви механизми за финансиране, които да стигат до обновяване на жилищата, до малкия и средния бизнес и до публичния сектор”.
Заключителният ѝ призив бе, че “можем да го направим, ако го правим заедно”.
“Всички ние, които сме тук, представители на различни институции, всички в залата и всички, които ни слушат, трябва да имаме цел и тя да е ясна. Всяка една компания трябва да има своята цел. Оттам нататък е важен пътят, да е постоянен, да го вървим с упоритост и заедно. И ми се струва много важно опитът, който има в България на институции, като нашата и на частни инвеститори да бъде използван и мултиплициран и тогава целта ще бъде постигната”, убедена е Данкинова.