Поредното издание на форума Green Transition се превърна в разговор за бъдещето, в който всички искат да участват. Конференцията, организирана от портала Dir.bg, се проведе в периода 20 – 22 юни, като експертното говорене за зелени политики и енергетика в София събра рекорден брой участници. 184 панелисти от България, Румъния, Гърция, Словакия, Словения, Албания, Косово, Сърбия, Полша, Хърватия, Франция, Португалия, Република Северна Македония, Азербайджан, Молдова, Великобритания и Канада се включиха в панелните дискусии, а над 2500 човека го посетиха на живо, съобщават от организаторите.
Според тях това е ясен знак, че България може да бъде незаобиколим фактор, с визия, подход и предложения за прехода. Тази година събитието си постави за цел и успя да надхвърли националните рамки и да разшири в регионален мащаб дискусията за бъдещето и политиките, които могат да направят зеления преход устойчив и успешен за бизнеса и хората.
Форумът събра в София представители на Европейската комисия и на Европейския парламент, водещи политици и министри от България и страните от региона, ключови фигури от ЕИБ, МВФ, банки за развитие от ЦИЕ, индустриални компании, участници от бизнеса и местната власт, експерти, работодатели и синдикати, университети, научни среди, неправителствен сектор и медии.
Вдъхновяващите говорители на Green Transition 2023 бяха Иван Кръстев, изследовател в Института по хуманитарни и социални науки във Виена (IWM Vienna), регионалният представител на МВФ за Централна, Източна и Югоизточна Европа Джеф Готлийб и преподавателят от Харвард и съавтор на бестселърите „The AI Republic” и „Understanding How the Future Unfolds” д-р Марк Еспосито.
В първия ден фокусът бе насочен към енергетиката и нейната ключова роля в прехода. Участници от целия регион дебатираха важни теми като енергийната независимост на Балканите, енергийната свързаност, възможностите на системите за съхранение на енергия, възобновяемата енергия и бъдещето на базовите централи. Специална дискусия за КОП 29 отправи послание, че дори Русия да блокира домакинството на България за световната климатична среща, КОП 29 трябва да бъде със силен акцент върху Централна и Източна Европа. Според министъра на околната среда и водите Юлиян Попов „източноевропейските страни ще имат много сериозно място в климатичните преговори” и „България е една от страните в ЕС, която е водеща в соларния инжинеринг”. Темата „Как Зеленият преход да е справедлив за всички?” също беше коментирана от водещи политици, експерти и представители на синдикатите.
Green Transition 2023 си постави и амбициозната задача да проведе кръгла маса за визията и енергийната стратегия на България. Именно там се очерта ключовата дискусия за развитието на сектора и се чуха мнения на политиците, бизнеса и експертите, които очертаха посоката на сектор „Енергетика“ за десетилетия напред.
Фокусът на втория ден бе върху устойчивото финансиране, кръговата икономика и декарбонизацията. Банкери и водещи експерти от европейски и български финансови институции коментираха най-добрите варианти не само за финансиране, но и за иновации, кръгова икономика и устойчиво използване на ресурсите.
В паралелните сесии на форума се чуха препоръки зелените инвестиции да бъдат направени разумно и подкрепени от държавата, коментира се темата за зеленото строителство и Европейския Баухаус. Тези политики не могат без новите технологии, ESG нормите, кръговата икономика и декарбонизацията.
Акцент във втория ден на форума беше и горещата дискусия за за иновациите, изкуствения интелект, дълбоките технологии и дигитализацията в образованието. Министърът на иновациите Милена Стойчева подчерта, че нейното ведомство подкрепя зелените инвестиции и предстои обявяване на процедура за кръговата икономика на стойност 180 млн. лв.
Зеленият преход без транспортна свързаност и зелена мобилност също е немислим. Темите бяха разисквани през третия ден от събитието Green Week 2023. В дискусията за устойчивите възможности за транспортна сигурност и електрификация на превозните средства заедно с ключови представители и експерти от индустрията взе участие и министърът на транспорта Георги Гвоздейков. Той заяви, че в следващите 7 години в България ще бъдат инвестирани над 1.5 млрд. лв. в политики, свързани с транспортната сигурност, които са важни за подобряване на климата и внедряване на зелените политики. До 4 години електромобилите изместват конвенционалните коли, казаха топ експерти в бранша.
Ключов елемент в дискусията бяха темите за умните зелени градове, киберсигурността и дигитализацията. Министър Александър Йоловски обяви тревожна статистика, че към миналата година едва 31% от работоспособните хора в България са цифрово грамотни, а целта е те да са 80% към 2030 г. Той отбеляза, че сега страната ни е на предпоследно място в Европа по индекса, който измерва цифровите технологии в икономиката и обществото, но заедно с това сподели, че родният IT сектор ни дава силна позиция да наваксаме.
Въпросите на устойчивото земеделие също бяха акцент от този ден на събитието, заедно с възможностите, които предлага агритех секторът. А това е от особено значение за всички нас, защото всеки ден трябва да си припомняме, че живеем на планета с ограничени ресурси, които трябва да използваме правилно. Земеделието отдавна не е само максимален добив от един декар, а е модерен сектор, работещ за хората и опазващ биоразнообразието. Всичко това трябва да се случи и на достъпна цена за хората. В дискусията се включиха министрите на земеделието на България и на Северна Македония Кирил Вътев и Люпчо Николовски.
Конференцията се превърна в катализатор на процесите и платформа за диалог за предизвикателствата и възможностите, които Зелената трансформация поставя пред институции, бизнес, правителства и пред гражданите на европейските страни.