Зеленият преход -
решения и предизвикателства
за България

Време е да започнем този важен обществен разговор, за да бъде Зеленият преход справедлив, разбираем и успешен за България. Задайте своите въпроси на комисарите Франс Тимерманс и Мария Габриел, към представителите на българските институции, бизнеса и неправителствените организации. Нека решим заедно как ще изглежда България след 20 години. Виж повече…

Зеленият преход - решения и предизвикателства за България

хибридно събитие

Събитие организирано от

в партньорство с

с подкрепата на

медийни партньори

Гледай събитието на живо
онлайн!

От блога

ЕС е похарчил 11,2 млрд. евро за внос на зелени енергийни продукти за 2020 г.

През 2020 г. Европейският съюз (ЕС) похарчи 11,2 млрд. евро за внос на зелени енергийни продукти (вятърни турбини, слънчеви панели и биодизел) от страни извън ЕС, това показва статистиката за Евростат, публикувана вчера. Междувременно ЕС изнася зелени енергийни продукти на стойност около половината от тази сума (5,8 милиарда евро) за страни извън ЕС. Най-голям дял има вносът на слънчеви панели на стойност 8,0 млрд. евро, биодизел на стойност 2,9 милиарда евро и вятърни турбини на стойност 0,3 млрд. евро от страни извън ЕС. Стойността на вноса на слънчеви панели и биодизел е много по-голяма от съответната стойност на износа на тези стоки от ЕС за страни извън ЕС, показва статистиката. Износът на слънчеви панели е 1,8 млрд. евро, а на биодизел – 1,6 млрд. евро. В същото време обаче стойността на износа на вятърни турбини за страни извън ЕС е много по-голяма от стойността на вноса, който е 2,3 млрд. евро. В сравнение с 2015 г. стойностите на вноса на слънчеви панели, биодизел и вятърни турбини в ЕС бяха значително по-високи през 2020 г., като се увеличиха съответно с 250%, 60% и 330%. През 2020 г. стойността на износа на вятърни турбини и слънчеви панели от ЕС е намаляла съответно с 1% и 40% в сравнение с 2015 г. За разлика от това, стойността на износа на биодизел се е увеличила със 150% в сравнение с 2015 г. Слънчеви панели Най-големият партньор на ЕС за внос на слънчеви панели е Китай, а най-големият партньор за износ е САЩ. Всички от топ 5 партньори за внос на слънчеви панели извън ЕС през 2020 г. са азиатски страни, от които Китай (75 %) има далеч най-голям дял. Най-голямата дестинация за износ на слънчеви панели извън ЕС са Съединените щати (18 %), следвани от Сингапур (14 %) и Обединеното кралство (11 %). Вятърни турбини Най-големият партньор за внос е отново Китай, а най-големият партньор за износ на вятърни турбини за ЕС е САЩ. Китай е най-големият партньор за вноса на вятърни турбини извън ЕС през 2020 г., като 84 % от вноса извън ЕС идва оттам. Най-голямата дестинация за износ на вятърни турбини извън ЕС са Съединените щати (28 %), следвани от Турция (19 %) и Обединеното кралство (12 %). Биодизел Най-големият партньор за внос на биодизел за ЕС е Китай, а най-големият партньор за износ – Обединеното кралство. Почти половината от вноса на биодизел извън ЕС през 2020 г. идва от Китай (27 %) и Аржентина (22 %) взети заедно. Малайзия (13 %) и Обединеното кралство (11 %) също имат двуцифрени дялове във вноса извън ЕС. Обединеното кралство е дестинацията за 75% от износа на биодизел извън ЕС през изминалата година, показва статистиката на Евростат от октомври. Биогоривата са горива, получени пряко или косвено от биомаса. Биогоривата, използвани за неенергийни цели, са изключени от обхвата на енергийната статистика (например дървесина, използвана за строителство или като мебели, биолубрикант за смазване на двигатели и биобитум, използван за пътна настилка). Биогоривата се разделят на три категории: твърди биогорива (дърва за гориво, дървесни остатъци, дървесни пелети, животински отпадъци, растителен материал), течни биогорива (биобензин, биодизел, био джет керосин), биогазове (от анаеробна ферментация и от термични процеси). Твърдите биогорива обхващат твърди органични, неизкопаеми материали от биологичен произход (известни също като биомаса), които могат да се използват като гориво за производство на топлинна енергия или електроенергия. Биогазът е газ, съставен основно от метан и въглероден диоксид, получени чрез анаеробно разграждане на биомаса или чрез термични процеси от биомаса. В състава му влизат също утайки от отпадъчни води, други биогазове от анаеробно разграждане и биогазове от термични процеси. Течните биогорива включват всички течни горива от естествен произход (например произведени от биомаса и/или биоразградима част от отпадъците), подходящи за смесване или замяна на течни горива от изкопаем произход. В енергийната статистика течните биогорива са съвкупност от продукти, равна на сумата от биобензин, биодизел, био керосин и други течни биогорива.

прочети повече

“Tвърде амбициозна” ли е директивата за енергийната ефективност: Според България и още 10 страни от ЕС – да

Само четири месеца след като Европейската комисия внесе своята преработена Директива за енергийна ефективност, природозащитници заявиха, че са “изключително притеснени” от опитите на някои страни от ЕС да се разводни предложението. Доклад за напредъка, изготвен от словенското председателство на ЕС преди срещата на министрите на енергетиката на ЕС днес (2 декември), дава общ преглед на състоянието на директивата. Но реакциите на някои държави-членки предизвикаха безпокойство сред привържениците на енергийната ефективност. България, заедно с още десет страни от ЕС е изразила своите притеснения от целите за енергийната ефективност. Другите страни са Хърватия, Чехия, Кипър, Финландия, Гърция, Унгария, Ирландия, Латвия, Словакия и Швеция, съобщават източници на Euractiv, преди днешната среща. “Изключително притеснително е да видим, че страните от ЕС не са склонни да берат плодове, които са леснодостъпни, в усилията си да се справят с опасното изменение на климата” и да намалят зависимостта от нестабилния внос на газ, обяснява Верена Бакс от НПО зеленото сдружение Climate Action Network Europe. Предложението беше представено през юли тази година като част от по-широките планове на Европейската комисия за намаляване на емисиите на ЕС наполовина преди края на десетилетието. За първи път ревизираната директива прави целта на ЕС за спестяване на енергия правно обвързваща, като задължава страните от ЕС колективно да намалят потреблението си на енергия с 9% под нивата от 2020 г. и това да се случи до 2030 г. Страните от ЕС също трябва да постигнат нови годишни спестявания от 1,5% от крайното потребление на енергия от 2024 г., спрямо сегашното ниво от 0,8%. Когато дадена страна изостане от националната си цел, автоматично ще се задействат “механизми за запълване на празнотите”. Безпокойство сред страните членки Но докладът за напредъка на ЕС подчертава “резервираността”, изразена от някои държави-членки на ЕС по отношение на предложението. Докато повечето държави от ЕС подкрепят по принцип енергийната ефективност, “много делегации изразиха загриженост относно общото ниво на амбиция на предложението” и “подчертаха необходимостта от гъвкавост”, когато става въпрос за постигане на целите на национално ниво, се казва в доклада. “Няколко делегации споменаха необходимостта националните приноси към целта на ЕС да се запазят като ориентировъчни” – т.е. без никакво правно задължение за резултат – и “поискаха подробен преглед” на предложената формула за изчисляване на националния принос към целта за целия ЕС. Те твърдят, че националните цели трябва да позволяват “достатъчна гъвкавост, за да се вземат предвид националните специфики и конкретния потенциал за пестене на енергия на всяка държава-членка”, се казва в доклада, който официално не споменава нито една страна. По отношение на годишното задължение за спестяване на енергия от 1,5% “няколко делегации виждат пряка връзка с общата цел на ЕС и оценяват, че подобно увеличение за всички държави-членки е твърде амбициозно”. В доклада на словенското председателство не се посочва кои държави са изразили резерви относно целта от 1,5%. Но според източник, запознат с дискусията, това са България, Хърватия, Чехия, Кипър, Финландия, Гърция, Унгария, Ирландия, Латвия, Словакия и Швеция. По същия начин мнозина виждат целите за намаляване на потреблението на енергия в обществените сгради като твърде строги. “Изискването за ежегодно обновяване на 3% от общата площ на сградите, собственост на публични органи, и постигане на почти нулево енергийно потребление (NZEB) се оценява като твърде строго от много държави-членки, които съжаляваха за заличаването на изключенията”, се казва още в доклада. За някои “потенциалното включване на социалните жилища в обхвата е от особена загриженост”. По-специално, за исторически сгради достигането на почти нулева консумация на енергия е “невъзможно”, предупреждават други. Латвия е критично настроена към разширяването на изискването за реновиране на всички обществени сгради, заявявайки, че социалните жилища не трябва да се разглеждат като публична институция, според източник след разговорите. Други страни от ЕС изразиха опасения относно изключването на газови котли, които заменят стари отоплителни уреди, работещи на въглища или нафта. Те бяха повдигнати по-специално от Холандия, според един източник. Междувременно Полша и Словакия “твърдо се противопоставиха” на изискванията за минимална ефективност за централно отопление и когенериращи централи, които са широко разпространени в тези страни, но често работят на замърсяващи въглища или газ, обясни източникът. Най-общо казано, “всички делегации имат свои обструкции и/или парламентарни резерви по текста и все още анализират разпоредбите на проекта за директива”, се казва в доклада за напредъка. Еколозите са “изключително притеснени” Екологичните организации вече съобщиха, че са разтревожени от отказа на страните-членки на ЕС в момент, когато растящите цени на енергията повишават сметките на потребителите. Само седмици след като COP26 подчерта пропастта за достигане на по-безопасни нива на глобално затопляне, Бакс каза, че правителствата на ЕС трябва да се справят по-добре. “Това, което виждаме при първото разглеждане от нашите правителства на предложената директива за енергийна ефективност, е меко казано тревожно. Положителните предложения, като изключване на изкопаемите горива от задължението за спестяване на енергия или демонстриране на образцовата роля на обществените сгради за вълната от обновяване, не получават правилното внимание и приоритет”. Неправителствени организации като CAN Europe поискаха повече амбиции по отношение на директивата за енергийна ефективност, като призоваха целта за спестявания да бъде повишена на “поне 20% в сравнение с референтния сценарий на ЕС 2020 г.”, вместо само на 9%. “Изглежда ми като дежа вю”, каза Ариана Витали от Коалицията за енергоспестяване, група с нестопанска цел, която обединява законодатели, бизнес, местни власти и организации на гражданското общество. “Точно както при последните преговори за директивата, много държави-членки изглежда са готови да разводнят предложението на Комисията, пренебрегвайки ползите [от спестяването на енергия] за собствените си икономики. Виталий призова предстоящото френско председателство на ЕС да поеме инициативата по предложението и да постави енергийната ефективност като основен приоритет за постигане на климатична неутралност. “Алтернативата е повишаването на сметките за енергия и все по-високите нива на енергийна бедност”, предупреди тя.

прочети повече

Имате нужда от повече
информация?

За връзка с нас:

+359 878 160 610

event@dir.bg

raya.lecheva@mydir.bg