Имаме няколко фундаментални проблема. За да бъдат един град, село, магистрала умни, се нуждаят от мозък. За научни изследвания в България се отделят 0.35% от БВП, от които едва 0.7% публични средства, останалото частни инвестиции. И тези частни инвестиции не са интегрирани в научния живот – те са от фирми, които изнасят продукта си. Това означава, че България заделя 0 за научни изследвания, защото 0.35% са парите за плащане на парното, водата на БАН, за ремонт на покрива и др.п. Това на практика са режийни разходи на изследователски институции, които не са реформирани. Така започна изказването си старши политическият съветник на Европейската климатична фондация Юлиан Попов на форума “Зелен преход – решения и предизвикателства за България”, организиран от Dir.bg и 3eNews. Къде сме ние в това отношение. Някъде 10 пъти под средноевропейското ниво, ако сметнем, че и ремонтът на прозорците на БАН е научна дейност. Но на практика сме много по-надолу. Средното равнище на финансиране на научни изследвания в ЕС е 2% и това е провал, защото целта за 2020 г. беше 3%, отбеляза Попов по време на дискусията в сесия “Умни градове и кръгова икономика” . Национално финансиране: докога само с европари Защо сме в това положение. Това е фундаментален проблем. Научната дейност у нас се извършва или на основата на ентусиазъм, или в рамките на международни проекти и от талантливи научни индивиди, които са някъде разхвърлени из държавата, но не институционализирани, дори като се намират в някаква институция, смята Попов. Той обърна внимание и на образованието. 3.8% от държавния бюджет отиват в тази сфера. Разчитаме и на европейски пари, но те колкото са полезни, толкова и токсични и на тях не бива, според него, да разчитаме за придвижване напред. Когато говорим за кръгова икономика, умни градове, непрекъснато напред излиза Оперативна програма “Конкурентоспособност”. Тоест ние чакаме тази или която и да е друга програма да осигури средства, каквито трябва да са органична част от националния бюджет, подчерта Юлиан Попов и добави, че без националният бюджет да бъде реформиран в частите за научни изследвания, образование и някои други сфери много трудно можем да говорим за развитие на умни градове и кръгова икономика. Това, по думите на Попов, е причината да се ограничаваме до някои пилотни инициативи – с пари от ЕС помагаме на фирми, които рециклират нещо по някакъв нов начин или правят някаква инсталация за изгаряне на боклук или нещо друго. Но така се утвърждава постоянна зависимост от европейски средства, категоричен е Попов. Така няма да преминем в следващата фаза; докато тези европейски средства не станат само лостове за привличане на комерсиални инвестиции и когато тези средства идват като допълнение, а не като единствено финансиране, отбеляза експертът. Саниране: и успех, и провал Като пример за провал на българската политика Юлиан Попов посочи санирането в градовете. Че се санираха сгради е много хубаво, че държавата отдели 2 млрд. лева за това – също. Въпросът е как ги отдели. От тези пари нямаше 1 ст. за проучване, за изследвания, нямаше и един температурен монитор, поставен дори в една сграда, с който да се проследи каква е температурата преди и след. “Изхарчихме 2 млрд. лева – добре, но безмозъчно.” Сега с Плана за възстановяване и устойчивост има известен напредък, но когато влагаме 1 млрд., трябва да го правим с мисълта как да привлечем 4 или 5 млрд. Когато София ще вложи примерно 200 млн. в саниране, трябва да мисли как да предизвика допълнителни дейности в рамките на 1 млрд. Това не се случва за голямо съжаление и затова фокусът в градовете у нас е именно този – европейско финансиране и обществени сгради. И това е така, защото има огромна преграда между обществено, публично, правителствено и частно, които не искат да общуват помежду си, коментира Юлиан Попов. Страх и контрол Попов постави и въпросът с контрола, като даде пример с транспорта и отново със санирането. Проблемът с транспорта например не може да се реши само в публичната му част – да тя е много важна, но трябва да се контролира и частният транспорт. А ние се страхуваме да го направим. Страхуваме се да ограничим и тази абсолютно безобразна практика на частичното саниране – забранена иначе по закон. В края на изказването си Юлиан Попов отправи и предложение към по-големите градове. Да си поставят за цел 100% електрифициране на градския транспорт. Заедно с това такситата и колите за доставки също могат да се електрифицират. Според него това няма да е сериозен проблем пред градските управи, а и ще създаде база за цялостна електрификация на транспорта. На предложението му обаче досега се отговаряло, че няма как да бъдат задължени това да направят таксиметровите компании. Юлиан Попов е председател на управителния съвет на Европейския институт за характеристики на сградите (Брюксел), Старши политически съветник на Европейската климатична фондация, член на консултативните съвет на Climate KIC, Energy Policy Group (Румъния), на Управителния съвет на Balkan Green Foundation (Косово) и на други организации, свързани с енергийния преход. Той е бивш служебен министър на околната среда и водите, посланик на добра воля за българската енергийна и климатична политика и съветник на президента по енергийната сигурност. Автор и съавтор на няколко книги и на много статии във водещи европейски издания. Конференцията е организирана от Dir.bg и 3Е-news с подкрепата на “Филип Морис България”, “Аурубис България”, VISA, “УниКредит Булбанк”, “Дънди Прешъс Металс”, Brown to Green,”ПроКредит Банк”, “Дейзи Тех АД”, “Загорка”, “Контур Глобал Марица Изток 3”, ЧЕЗ, “Девня Цимент”, “AES Bulgaria”, “Контракс”, “Солвей Соди”, “Геотехмин ООД”, “Bianchi Coffee”,”Еdoardo Miroglio”, “White Water”. Партньори са Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ), Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК), Индустриален клъстер “Средногорие”, Индустриален клъстер “Електромобили”, Институт за енергиен мениджмънт, Център за устойчиви финанси и енергетика, Пан Европа България, Атлантически клуб, Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българската стопанска камара, Американска търговска камара в България (AmCham), Българска асоциация по рециклиране, Браншова асоциация “Полимери”. Медийни партньори на инициативата са: БНТ, bTV Media Group, БНР, БТА и списание “Мениджър”.

Община Троян променя модела на хранене в детските градини яслите. Това стана ясно от изказването на кмета на общината Донка Михайлова по време на участието й в международния форум “Зеленият преход – предизвикателства и решения за България”, организиран от Dir.bg и 3еNews. “На фона на темите за голямата политика ще покажа един модел за това как в една община се правят малки малки, стъпки за малките хора. Под термина “малки хора” не влагам метафора – става дума за най-малките хора за децата, а дори и за големите бебета и за грижата на една община към тях”, разказа кметът. Тя посочи, че в случая става дума за управленски иновации, които се раждат в ежедневието на база на потребностите на хората. “Иновациите имат смисъл за местната власт, само ако те променят живота на хората. За нас кметовете, които трябва да решаваме проблемите сега и веднага иновациите имат смисъл, ако се случват бързо. Иновациите стъпват на базата на много ресурси, които ние в общините понякога не осъзнаваме, че имаме”, посочи Донка Михайлова. За добрите промени тя показа един възможен модел, който може да последват много български общини. “Откъде тръгнахме – тръгнахме от училищното здравеопазване и се опитахме да дефинираме основните проблеми на децата. И стигнахме до извода, че храненето е една от сериозните причини, която поражда проблеми. За това  направихме специална програма за детско и училищно здравеопазване, в която храненето имаше особено значение”, разказа Донка Михайлова. Тя посочи, че в началото общината тръгнала с малки стъпки към определени промени. Първата, от които била да обедини храненето на всички деца от яслите и детските градини в един център за хранене, в който били приложени нови технологии. Закупени били нови съдове и съоръжения, които предполагат здравословно хранене. Назначени били и технолози, които сменили основните храни, които се влагат в менюто на децата със здравословни. “Стигнахме до извода, че имаме сериозен проблем, който може да наречем Закон за обществените поръчки. Той не ни позволява да влагаме в детското хранене здравословни храни, защото този закон предполага най-ниската цена да бъде определящ фактор при храненето на децата”, обясни кметът на Троян. И допълни, че общината взела решение да се започне със засаждането на овощни градини на общински територии. “Тръгнахме да търсим решение и както обикновено се случва стигнахме до извода, че проблемът, на давещия се може да бъде решен от самия давещ се”, добави тя. В процеса било изследвано, какви видове може да бъдат засадени, така че в тези овощни градини да не бъдат влагани препарати, които рушат детското здраве. Тук на помощ се явили учените от Института по планинско животновъдство и земеделие, който се намира на територията на Троян. “Те подбраха за нас сортове, които са устойчиви на болести и които са предпоставка за чисто земеделие. Така засадихме три декара ябълкови насаждения, които в голяма степен обезпечават храненето с ябълки през голямата част от годината в детските заведения на територията на общината. По същия начин постъпихме и с вече съществуващи наши сливови градини като отново предложихме модела на нетретиране с препарати, които са вредни за здравето на децата”, разказа Донка Михайлова. Следващият етап бил свързан с отглеждането на зеленчуци. “Създадохме оранжерии на площ от 200 квадратни метра с поливни инсталации, в които зеленчуците се отглеждат без изкуствена тор и химикали”, обясни кметът. По думите й почвата в тях се обработва само с оборски тор. В оранжериите били засадени лук, зелени салати, домати, краставици и пипер, които пряко се влагат в детското хранене в обединената детска кухня. Местен предприемач дарил обслужваща сграда, в която били създадени хладилни помещения, които да позволят плодовете от овощните градини и зеленчуците да бъдат съхранявани по един добър начин. Намерили се и родолюбиви съграждани, които дарили пчелин и пчели майки, които също станали част от стопанството. По този начин следващата година децата в детските заведения ще могат да се хранят и с екологично чист мед, посочи Донка Михайлова. Тъй като сливите не могат да бъдат съхранявани дълго време било взето решение с тях да се произвежда мармалад, в който не се слага нищо друго освен плодове – няма захар, няма подобрители, няма оцветители. “Бурканче мармалад излиза 6 лева при положение, че в магазинната мрежа е между 8 и 10 лева. Това ни позволява да задържим цените на таксите в детската градина. Дори подобрихме финансовите показатели, слагайки плодовете зеленчуците и консервите”, обясни кметът на Троян. И добави, че иновативна практика е малка крачка към здравословното хранене на децата и определено намалява себестойността на продукцията. Донка Михайлова обясни още, че целият процес се прави от двама човека – един агроном и един общ работник, като общинската администрация се включва в периодите, в които трябва да се бере продукцията и трябва да се влага повече труд. “Това действително допринася за една ниска себестойност на продукцията, която ако по някакъв начин, превъзмогвайки ЗОП можехме да доставим би оскъпила значително храната на децата от там и таксите, които родителите плащат”, каза още тя. От тук нататък предстои да бъдат интегрирани и Центровете за деца и младежи с увреждания. “Ще ги включим в производството на продуктите на плодовете и зеленчуците. Като младите хора с увреждания дори ще могат да реализират определени, макар и скромни доходи”, обясни тя. И добави, че по този начин ще бъде създадено едно своеобразно социално предприятие. “Няма да спестя и проблемите – този модел трудно се вмества в съществуващото законодателство. Трудно намираме пътя, по който може да документираме целия този процес, просто защото такъв модел в страната не съществува”, каза Донка Михайлова. И посочи, че не сертифицират продукцията, защото не искат сложните административни процедури за сертифицирането на продукцията като БИО да утежняват целия този процес. “Ние искаме един прост модел, чрез който на своята собствена земя със своите собствени усилия като местна власт ние да влагаме по един прост начин в общинските детски градини една екологично чиста продукция. В този смисъл мисля, че е с Министерство на земеделието ни предстои път, който трябва да извървим, така че да намерим административен начин един такъв модел да влезе в рамките на закона без законът да бъде бариерата за него”, каза в заключение Донка Михайлова. Конференцията е организирана от Dir.bg и 3Е-news с подкрепата на “Филип Морис