Тайните на новия Баухаус са скрити в българската възрожденска къща. Това каза проф. д-р арх. Йорданка Кандулкова, архитект и преподавател в УАСГ, на кръглата маса “Зелените иновации в строителния сектор и новият европейски Баухаус”. Тя бе част стартиралия вчера форум “Зелена седмица 2023” (“Green Week 2023”) за зеления преход в страните от Централна и Източна Европа, организиран от dir.bg и 3E News. БТА е медиен партньор на събитието.
“Нашата възрожденска къща е от глина, камък и дърво, и е пример за нулева емисия, ако бъде изоставена, ще бъде погълната от земята без щети за природата”, каза арх. Кандулкова. По нейни думи възрожденските сгради са подчинени на природата, на сезоните, на естетиката и “чардакът няма нужда от климатик”. “Ние трябва да разчетем тези принципи на генно ниво на материалите, използвани от миналото, и да ги пренесем в бъдещето“, разказа арх. Кандулкова. Според нея зеленият преход и културното наследство на пръв поглед си противоречат.
“Най-добрият начин да предадем на бъдещето обектите на културното наследство, е да ги използваме ефективно и да търсим специфични решения за тяхната енергийна ефективност, но намесата – тоест фасадите и други реконструкции, не трябва да ощетяват стойността на културните паметници”, настоя тя.
“Новият европейски баухаус носи култовото име на немската школа от преди 100 години “Баухаус”, която в миналото е сродила занаятите с естетиката на модернизма. Днес новият баухаус се опитва да съчетае полезното с красивото и устойчивото, и да обедини изкуство, занаяти, технологии и прогрес, които модернизират света напред”, каза арх. Анета Василева, архитектурен критик, преподавател в УАСГ, основател на Фондация “Ново архитектурно наследство”. По нейни думи строителството е най-големият производител на отпадъци в света, затова ключовата дума в тази индустрия е зелен преход.
Искра Михайлова, заместник-председател на групата “Обновена Европа” (Renew Europe) в Европарламента, обясни, че Европейската комисия гледа на новия европейски баухаус не като на декорация, а като отговор на естествените нужди и желания на съвременния европеец да живее по нов начин – по-близо до природата, да опазва околната среда, в синхрон с културното наследство и да бъде обграден от нов дизайн. Тя разказа, че се създава законодателство, което да изпълнява желанието на европееца да живее нов начин на живот.
“Иновационният хъб ще изгражда капацитет и таланти, ще създава предпоставки за българските предприятия да тестват дигиталните продукти преди да поръчат, ще осигури финансиране и ще даде достъп до партньорски организации от Европа”, каза Мария Накова, икономист и ръководител на “Европейския цифров иновационен хъб” в строителството (ЕЦИХ). По нейни думи услугите са безплатни и всеки предприемач от сектора е добре дошъл.
Ани Коджабашева, писател и активист на фондация “Колективът”, активен партньор на новия европейски баухаус, разказа, че фондацията свързва много и различни звена, участници в зеления преход. “Ние работим с местните хора, с общините, с бизнеса, с институциите, с БАН и всички разбираме зелената сделка различно, но идеята е, че работейки заедно, ние постигаме промени в градската среда”, каза Коджабашева. По нейни думи, излизайки от офисите си навън, екипът от архитекти, дизайнери, стилисти, творци на “Колективът“ постигат успехи.
Адрияна Събева, съосновател на организацията за градски трансформации “Градоскоп” и основател на агенция за комуникации “Имп-акт ейджънси” (Imp-Act Agency), каза, че ние всички управляваме градовете заедно и ценностите на новия европейски баухаус са заложени в трансформациите.
“Проектът ни “Зеленият преход на гарите” е инициатива за развитие на градските терени, която застъпва мотото “красиво, устойчиво и заедно”, разказа Събева.
Кирил Райчев, финансов експерт и председател на “Алианс за енергийна ефективност”, сподели, че технологиите са ключови за изграждане на енергийна ефективност. “Зеленият преход е въпрос на ефективни резултати на енергийна трансформация, декарбонизация и други. При доставката на услуги трябва да се гарантира ефективността, което значи, че контактът между фирмата изпълнител и обитателите на сградата трябва да бъде до края на жизнения им път. Затова е редно дигитализацията да бъде превърната в актив в този сектор, за да помогне на тази обратна връзка”, разказа Райчев.
Арх. Христо Станкушев, основател и управител на студио “7561 архитекти” и модератор на събитието, пожела на всички участници по-чести срещи за обмяна на опит, идеи и знания с цел по-бързото реализиране на новия Баухаус на родна земя.