Зеленият преход -
решения и предизвикателства
за България

Време е да започнем този важен обществен разговор, за да бъде Зеленият преход справедлив, разбираем и успешен за България. Задайте своите въпроси на комисарите Франс Тимерманс и Мария Габриел, към представителите на българските институции, бизнеса и неправителствените организации. Нека решим заедно как ще изглежда България след 20 години. Виж повече…

Събитие организирано от

в партньорство с

с подкрепата на

медийни партньори

Гледай събитието на живо
онлайн!

От блога

Битовите отпадъци ще бъдат едно от основните предизвикателства за местните власти в периода 2021-2027 г.

Събирането и управлението на битовите отпадъци ще бъде едно от основните предизвикателства и през следващите години. Това признават и в проекта на новата оперативна програма “Околна среда”, който беше публикуван преди да бъде изпратен до Европейската комисия за одобрение. В момента битовите отпадъци са с тенденция на трайно намаление, което за периода 2008-2018 г. е около 36%, показва Националният план за управление на отпадъците (НПУО) 2021-2028 г.. Боклуците, които отиват на депата също намаляват значително, но през 2017 г. все още са 61,8%, което е далеч от средното за ЕС от 23,5 %. Рециклираните битови отпадъци за 2017 г. са 34,6% при средно ниво за ЕС от 46,5%, показва пък статистиката на Евростат. Според последните промени в Закона за управление на отпадъците до 2035 г. трябва да рециклираме 65 на сто от битовите отпадъци и само 10 на сто да са тези, които отиват на депа. Вратичката е, че България може да отложи постигането на целите с 5 години, в случай че 24 месеца преди срока от 2035 г. информира ЕК за намерението си и представи план за изпълнение. България е под средното ниво на образуване на битови отпадъци на жител на година за 2018 г. – 489 кг/жител за ЕС-28 и 407 кг/жител за България. Знаем, че почти 100% или 99,8% от населението е обхванато от системи за организирано сметосъбиране, което включва 4 698 населени места, посочва пък НСИ. Но въпреки това сме наясно с проблемите на липсата на достатъчно контейнери за разделно събиране и събиране на битовите отпадъци в повечето общини на страната. София и Югозападен регион генерират 1/3 от битовите отпадъци на страната Основен източник на битовите отпадъци са домакинствата у нас. Най-големи количества се образуват в Югозападния район, където влиза и столицата (над 1/3 от битовите отпадъци в страната и с постоянно нарастващ дял), а в Южна България се генерират над 66% от битовите отпадъци в страната. Неточното измерване на отпадъците е поради липса на везни на депата Всъщност има значителни различия между общините по показателя образувани битови отпадъци на жител на година, което освен от различията в икономическите и социалните показатели се дължи и на неточното измерване на този боклук. Причината е липсата на измерващи везни на депата, които все още не са приведени в съответствие с нормативните изисквания, показват анализите в Националния план за управление на отпадъците 2021-2028 година. От битовите отпадъци, които генерира всяко семейство, биоразградимите са 36%, биологичните са 25%, а рециклируемите фракции от хартия и картон, пластмаса, стъкло и метали – 27,5%. По оперативна програма “Околна среда” 2014-2020 г., която е вече към края си, са финансирани проекти за управление на битови отпадъци в 24 Регионални системи за управление, 19 инсталации за предварително третиране, 43 компостиращи и 3 анаеробни инсталации, инсталация за оползотворяване на RDF с производство на енергия и рекултивация на 54 стари депа. Тези проекти имат принос за намаляване на количеството на депонирания боклук с над половин милион тона – около 28% спрямо складираните през 2012 г., показват данните на Министерството на околната среда и водите, което управлява програмата. Инвестиции за разделно събиране и рециклиране и след 2021 година Но изградената инфраструктура няма достатъчен капацитет за постигане на целите за рециклиране и оползотворяване на прогнозните количества битови отпадъци, признават чиновниците. Затова през следващия програмен период 2021-2027 г. приоритет се дава на финансирането за развитие и подобряване на общинските системи за управление на отпадъци на регионално ниво, по-специално инфраструктура, която цели повторна употреба, рециклиране и разделно събиране за постигане целите към 2030 година. Постигането на по-високи нива на рециклиране и оползотворяване изисква значителни инвестиции и усилия от страна на българските компании, пише в Стратегията за преход към кръгова икономика 2021-2027 година, изготвена от Министерството на околната среда и водите. По такъв документ се работи и в Министерството на икономиката. Дано не е поредният документ, който събира прах, както призна при преговорите за коалиционно споразумение бившият икономически министър и председател на партията мандатоносител “Продължаваме промяната” Кирил Петков. Едно е ясно към момента – все още голяма част от битовите отпадъци не се събират разделно, не се използват повторно и не се рециклират. Оперативна програма “Околна среда” предвижда 204 млн. евро в тази насока В сектора на отпадъците за следващия програмен период са предвидени инвестиции от над 200 млн. евро. Средствата ще бъдат за развитие на инфраструктурата, свързана с управлението на битовите отпадъци на регионално ниво. Ще се финансират мерки за предотвратяване на повторна употреба, разделно събиране на отпадъците, задължително за биоразградими отпадъци, изграждане на инсталации за рециклиране и предварително третиране и др. Това се предвижда за регионалните системи на община Габрово, Видин, Ловеч, Луковит, Омуртаг, Панагюрище, Разлог, Рудозем, Търговище и Кърджали. Финансиране ще получат и Велико Търново, Враца, Карлово, Костенец, Малко Търново, Монтана, Перник, Плевен, Силистра, Стара Загора, Харманли, Хасково. И този програмен период мерките за развитие на инфраструктурата за управление на битовия отпадък са с безвъзмездно финансиране. Разходите за тези инвестиции би трябвало да се поемат от общините, които са отговорни за управление на отпадъците чрез такса битови отпадъци и бюджета на общината. Но за постигане на целите до 2030 г. са необходими допълнителни значителни средства, защото няма да са достатъчни. Поради липсата на финансиране ще бъдат отпуснати още безвъзмездни средства, които да допълват общинския бюджет, за да се предотврати увеличение на таксата за битови отпадъци за гражданите, пише в проектопрограмата. Това поставя под въпрос и какви промени може да се очакват занапред по отношение на ключовия за общините данък, наречен ТБО (такса битови отпадъци). Проектът не планира нова философия за определяне на такса смет От екоминистерството отчитат научените уроци от 2014-2020 г., където пазарът показва много ограничен интерес към финансовите инструменти в сектора. При 204 млн. евро общи инвестиции около 18, 2 млн. евро трябва да са финансови инвестиции. Вместо да се поемат от местните власти обаче най-вероятно ще се платят от допълнителни средства на програмата, пише в проекта на ОП “Околна среда” 2021-2027 година. Предвижда се също техническата рекултивация на депата да бъде подкрепена с безвъзмездни средства. Предоставяната подкрепа е само за техническа рекултивация на депа/клетки от депа за битови отпадъци. Биологичната рекултивация би трябвало да се извършва

прочети повече

ЕС е похарчил 11,2 млрд. евро за внос на зелени енергийни продукти за 2020 г.

През 2020 г. Европейският съюз (ЕС) похарчи 11,2 млрд. евро за внос на зелени енергийни продукти (вятърни турбини, слънчеви панели и биодизел) от страни извън ЕС, това показва статистиката за Евростат, публикувана вчера. Междувременно ЕС изнася зелени енергийни продукти на стойност около половината от тази сума (5,8 милиарда евро) за страни извън ЕС. Най-голям дял има вносът на слънчеви панели на стойност 8,0 млрд. евро, биодизел на стойност 2,9 милиарда евро и вятърни турбини на стойност 0,3 млрд. евро от страни извън ЕС. Стойността на вноса на слънчеви панели и биодизел е много по-голяма от съответната стойност на износа на тези стоки от ЕС за страни извън ЕС, показва статистиката. Износът на слънчеви панели е 1,8 млрд. евро, а на биодизел – 1,6 млрд. евро. В същото време обаче стойността на износа на вятърни турбини за страни извън ЕС е много по-голяма от стойността на вноса, който е 2,3 млрд. евро. В сравнение с 2015 г. стойностите на вноса на слънчеви панели, биодизел и вятърни турбини в ЕС бяха значително по-високи през 2020 г., като се увеличиха съответно с 250%, 60% и 330%. През 2020 г. стойността на износа на вятърни турбини и слънчеви панели от ЕС е намаляла съответно с 1% и 40% в сравнение с 2015 г. За разлика от това, стойността на износа на биодизел се е увеличила със 150% в сравнение с 2015 г. Слънчеви панели Най-големият партньор на ЕС за внос на слънчеви панели е Китай, а най-големият партньор за износ е САЩ. Всички от топ 5 партньори за внос на слънчеви панели извън ЕС през 2020 г. са азиатски страни, от които Китай (75 %) има далеч най-голям дял. Най-голямата дестинация за износ на слънчеви панели извън ЕС са Съединените щати (18 %), следвани от Сингапур (14 %) и Обединеното кралство (11 %). Вятърни турбини Най-големият партньор за внос е отново Китай, а най-големият партньор за износ на вятърни турбини за ЕС е САЩ. Китай е най-големият партньор за вноса на вятърни турбини извън ЕС през 2020 г., като 84 % от вноса извън ЕС идва оттам. Най-голямата дестинация за износ на вятърни турбини извън ЕС са Съединените щати (28 %), следвани от Турция (19 %) и Обединеното кралство (12 %). Биодизел Най-големият партньор за внос на биодизел за ЕС е Китай, а най-големият партньор за износ – Обединеното кралство. Почти половината от вноса на биодизел извън ЕС през 2020 г. идва от Китай (27 %) и Аржентина (22 %) взети заедно. Малайзия (13 %) и Обединеното кралство (11 %) също имат двуцифрени дялове във вноса извън ЕС. Обединеното кралство е дестинацията за 75% от износа на биодизел извън ЕС през изминалата година, показва статистиката на Евростат от октомври. Биогоривата са горива, получени пряко или косвено от биомаса. Биогоривата, използвани за неенергийни цели, са изключени от обхвата на енергийната статистика (например дървесина, използвана за строителство или като мебели, биолубрикант за смазване на двигатели и биобитум, използван за пътна настилка). Биогоривата се разделят на три категории: твърди биогорива (дърва за гориво, дървесни остатъци, дървесни пелети, животински отпадъци, растителен материал), течни биогорива (биобензин, биодизел, био джет керосин), биогазове (от анаеробна ферментация и от термични процеси). Твърдите биогорива обхващат твърди органични, неизкопаеми материали от биологичен произход (известни също като биомаса), които могат да се използват като гориво за производство на топлинна енергия или електроенергия. Биогазът е газ, съставен основно от метан и въглероден диоксид, получени чрез анаеробно разграждане на биомаса или чрез термични процеси от биомаса. В състава му влизат също утайки от отпадъчни води, други биогазове от анаеробно разграждане и биогазове от термични процеси. Течните биогорива включват всички течни горива от естествен произход (например произведени от биомаса и/или биоразградима част от отпадъците), подходящи за смесване или замяна на течни горива от изкопаем произход. В енергийната статистика течните биогорива са съвкупност от продукти, равна на сумата от биобензин, биодизел, био керосин и други течни биогорива.

прочети повече

Имате нужда от повече
информация?

За връзка с нас:

+359 878 160 610

event@dir.bg

raya.lecheva@mydir.bg