Работим изкуствения интелект (AI – artificial Intelligence) стане обясним и разбираем за всички, дори и тези които нямат нищо общо с високите технологии и са далеч от дигиталната грамотност, каза Моника Манолова, експерт по иновации в “Диджитъл Нешънъл Алианс“ (Digital National Alliance) по време на форума “Зеленият преход в страните от Централна и Източна Европа 2023”, която се провежда в София.
Без такава дигиталната грамотност не можем да продължим да работим. Грамотността е да разбираш как работят моделите фундаментално, а не само да ползваш функциите на изкуствения интелект, посочи тя.
В бъдеще ще живеем навсякъде с изкуствения интелект, той ще е във всички устройства и всеки ще израства и ще си взаимодейства с него. Затова е важно сега да използваме етиката за да регулираме еволюцията на бъдещите връзки с този изключително мощен инструмент, посочи Моника Манолова. Етиката се разглежда по различен начин от хората. За някои е етично и важна просто да оцелееш, за да други етиката е свързана с личното пространство и така нататък, каза Манолова.
Макар че в България сме само 6 милиона души, ние сега сме 6-ти в света по медали в олимпиадите по математика и точни наука за деца, съобщиха участници в “Зеленият преход в страните от Централна и Източна Европа 2023”. Всяка година имаме 40 деца с много добри постижения в точните науки, истински вундеркинди. Може да отбележим, че 42 процента учените заети точните науки и математиката (СТЕМ) са жени.
Приетият от Брюксел Акт за AI представлява първите правила, които се създават за ползване на изкуствения интелект каза Петр Братски (Чехия) старши адвокат в регионалния екип по Технологии, Медии и Телекомуникации. Това са норми, които са много сходни с всички останали, които прилагаме – ако искате да предлагате услуга или продукт на пазара трябва да спазвате ясни изисквания. Например да има предварителна оценка за съответствие на продуктите. Казано иначе, все задължения, с които се справя бизнеса и сега. От етична гледна точка това са смислени изисквания, каза Петр Братски. Технологичното развитие далеч изпреварва законодателството. Клиентите питат дали може да се вярва на ЧатДжиПиТи и дали има отношение към сигурността за него и каква е интелектуалната собственост, при ползване на услугите на изкуствен интелект, добави Братски. Актът за AI на Брюксел съдържа над 100 члена и е труден дори за експертите. Човек може да се обърка много лесно. Такива системи могат да са спънка за правоприлагането и работата по това законодателство ще продължи доста време, каза Петр Братски.
Радослав Милчев, ръководител лаборатория по Изкуствен интелект в “София Тех Парк” каза, че идеята при изкуствения интелект не може да бъде оценена достатъчно точно. Говорим за нова технология, която има своето място и ще намира все по-широко приложения. Той води и до неща, които ще загубим, ние, хората. AI може да е средство за охрана, да анализира всички хора наоколо и да намери тези, които са въоръжени. Има възможност за манипулиране на гени и на ембриони и затова вече имаме синтетичен ембрион. Вече сме пуснали духа от бутилката и проблема да контролираме този дух в полза на обществото. Той не е нещо лошо, но трябва да го поставим в ръцете на хора, които знаят и могат. Изкуственият интелект вече не е програма – той е “нещо”, което се научило и самообучило. При вземане на грешно решение от AI няма кой да поеме отговорност за написването на програмата, посочи Милчев.
Георги Кирилов – главен изследовател и технологичен директор в Крисп Лабс посочи, че кутията на Пандора е отворена и можем да си правим експерименти много по-евтино. Имахме, например проект свързан с оценка на зелени фондове. Успяхме да открием, с помощта на AI, че поне една четвърт от фондовете не спазват критериите, каза той.
При ползването на AI можете да получите грешни отговори и грешни източници и фалшиви автори, каза участници в дискусията. Изкуственият интелект не разпознава такива концепции като лъжа и истина. Той работи с други понятия, ползва многомилиардни връзки и отговорът на въпросите може да е напълно непредвидим.
Кирил Кирилов – оперативен директор на системата зад българския суперкомютър, посочи че сега машината изчислява климатичните промени в следващите 30 години. Суперкомютрите живеят около 5 годни, защото за толкова време идва компютър с 30-40 процента с по-добра изчислителна мощ и по-малко използване на електроенергия. Уведомяваме всеки наш потребител колко енергия се харчи за решаване на неговата задача, каза Кирил Кирилов.
Заради употребата на ЧатДжиПиТи се харчи много енергия, защото хората го питат какво ли не. До 2030 година около 8 процента от всички енергоизточници ще се ползват за захранването на изкуствения интелект, казаха участници в дискусията.