Наталия Митева, Атанас Георгиев, Александра Мечкова, Яни Гебеджелиев, Дарин Маджаров, Албена Спасова, Ана-Мария Станку, Гергана Ефремова и Карол Горнович обсъждаха темата „Как иновациите и дигитализацията променят образованието? Предизвикателства и добри практики“ в рамките на форума „Зелена седмица 2023″ (Green Week 2023), посветен на зеления преход в страните от Централна и Източна Европа. Модератор на дискусията бе Ваня Ананиева.
Събитието е организирано от Dir.bg и 3Е news. То ще бъде три дни като продължение на изданието Green Transition, което се състоя миналата година в столицата. БТА е медиен партньор.
„Аз мога да говоря само за заявки в този момент, тъй като тече 48-ият час, откакто стъпих в Министерството на образованието. Би трябвало това, което днес се одобри, да бъде планът за действие за следващите девет плюс девет месеца“, каза Наталия Митева, съветник на министъра на образованието Галин Цоков.
Според нея оттук нататък трябва да се работи върху визия за дигитализация на българското образование. „Имаме нужда, заедно с организациите тук, да сме наясно към какъв краен резултат се стремим“, обясни тя и допълни, че има нужда да се работи върху иновации, но заедно с това да се обезпечат и базови ресурси като технологична обезпеченост на всеки в образователната система.
„Водеща роля като вярване е, че педагогиката трябва да бъде първо. Дигитализацията не е самоцелна, а трябва да бъде водена от педагогическите цели“, каза тя. Митева допълни, че трябва да се работи за персонализирано обучение и образование – цялата система да може да работи спрямо нуждите на всеки ученик, докъде е стигнал и от какво има нужда.
Според доц. д-р Атанас Георгиев от Стопанския факултет на Софийския университет трябва да се дават на студентите все повече казуси от практиката, за да може да видят как се решават проблеми. Той обясни, че основните предизвикателства са свръхрегулацията, липсата на достатъчно комуникация и нуждата от повече формати, в които да се говори. „Да споделяме с институциите и да има чуваемост“, каза той.
„Трябва да сме доста осъзнати за това, което предстои в следващите години“, заяви Александра Мечкова, изпълнителен директор на „Телерик Академия”. Според нея намалява нуждата от ръчни умения и се увеличават потребностите от дигиталните умения. Тя обясни, че на съвременния човек ще му се наложи няколко пъти да промени професията си.
„Всеки един от нас трябва да е готов за учене за цял живот“, заяви тя. Според Мечкова компаниите са тези, които трябва да трябва да отговарят за обучението и промяната в професиите на хората си. Ако ти днес си касиер, но утре компанията има нужда от програмист, компанията трябва да се погрижи за твоето преквалифициране, обясни тя.
„Технологиите са просто един инструмент. Технологиите не са панацея по никакъв начин. Ако очакваме да измислим една кутийка с едно копченце и с натискането му да получим всички знания и умения, няма да стане“, заяви Яни Гебеджелиев, старши технологичен консултант TBS. Според него зависи от нас как ще използваме технологиите. „Ние трябва да се опитаме така да използваме технологиите, че да бъдат в наш плюс“, каза той.
„Най-напред е много важно ние, като общество, и хората в системата да осъзнаят колко е важно усвояването на уменията. По-важно от придобиването на знанията“, заяви Гергана Ефремова, мениджър „Стратегически партньорства“ в „Заедно в час“.
Имаме нужда от ясна визия какъв да бъде резултатът от образованието в края на средното образованието. Да се даде основна рамка, за да се стигне до този резултат. Има нужда от промяна във философията на учебната програма, каза още Ефремова.
Дарин Маджаров обясни, че платформата му „Уча.се“ вече се разраства и в чужбина. Изгледани са над 110 милиона урока, а в началото всички му казвали, че е обречен на неуспех и че никой няма да гледа видео уроците му. По време на пандемията стартирали в Румъния, Италия и Испания. Съдържанието там се създава „от нулата“, не превеждат българското.
„Сега ми е мечта да докажем на световната сцена, че можем да направим български продукт на световно ниво и с това да влезем в къщите на хората. Най-ценното нещо е родител да ти позволи да обучаваш детето му“, заяви той.
В дискусията се включи и Ана-Мария Станку от Румъния. Тя представи т.нар. робохъб – реално място, където в началото започнали да правим обучение по роботика и програмиране. „Дигиталното обучение е фундаментално човешко право“, каза тя. „Учим децата за умните градове, като използват майкробит. Децата могат да си сглобят малки умни градове за половин час. Имаме вече умни роботи“, обясни тя.
Направили три курса за учители по робохъб. Вкарали такава дисциплина в училищата и с финансиране от „Майкрософт“ вкарахме роботи в 26 училища.
„Влязохме в тия часове, показахме им какво и как се прави и дори и най-слабо представящите се ученици се справяха чудесно“, разказа тя и допълни: „Моята мечта е да има хардуер за всяка едно училище и винаги, когато се появи нова технология, да се приложи в училищата“.
„Аз съм застъпник за овластяването на учителите по всякакъв начин що се отнася до тяхната роля и тяхната представа за преподаването“, заяви Карол Горнович, главен изпълнителен директор на EdTech във Варшава. Той обясни, че трябва да е обезпечена правилната програма за обучение и това е предмет на много гъвкава интерпретация.
Според Горнович трябва да се преструктурира работата на учителя и да бъдат подпомогнати да се фокусират върху обучението. Изкуственият интелект може да помогне в някои процеси, които може да бъдат автоматизирани.
„Ще виждаме ученици, които идват на училище не с отговори, а с въпроси“, прогнозира той.
„Трябва да създадем едно справедливо образование. Ние винаги се кичим с титлите на най-добрите ученици, а никога не мислим за абсолютно всички“, каза Албена Спасова, мениджър „Образование” в Microsoft за Централна и Източна Европа.
Тя обясни, че трябва да създадем среда, в която всяко едно дете да има достъп до образование. Не всяко дете има достъп до технологии, не всеки родители може да си го позволи, уточни тя. Според нея цифровите умения на децата са много важни, но да се използват за учене. В изложението си Спасова отбеляза също емоционалната интелигентност на децата, критично мислене, комуникацията и приемането на критика сред важните умения, които трябва да усвоят децата.