Зелената сделка е модел за устойчиво развитие, каза Данаил Николов, заместник-министър на енергетиката, по време на международния форум “Зелената сделка – иновации, инвестиции и справедлив преход”, който се провежда в София и е организиран от медийния портал dir.bg и специализирания сайт за енергетика, екология и икономика 3e-news.net.
Във форума участват представители на институциите, европейски и български експерти, представители на бизнеса и неправителствения сектор. БТА е медиен партньор на конференцията.
Заместник-министърът изтъкна, че след едностранното спиране на газовите доставки от Русия, правителството е показало, че може да се справи с диверсификацията им и да използва всички налични енергийни ресурси у нас.
Данаилов каза още, че Националната електрическа компания (НЕК) e изцяло зелена компания, в която се експлоатират три помпено-акумулаторни ВЕЦ, макар в момента едната да не е в изправно състояние (ПАВЕЦ “Чаира”, в която стана авария през март и е в ремонт).
Хидроенергетиката е гръбнакът на зеленото възстановяване, тя е забравена, не чух някой да я коментира, но ако говорим за устойчивост, трябва да споделим, че не сме на правилния път, смята той.
Трябва да говорим за енергийна сигурност и в това отношение за мен България се справи, каза заместник-министърът. По думите му страната ни работи усилено по диверсификацията на ядреното гориво, което в момента е изцяло с доставки от Русия. Усилено се работи и по нови инфраструктурни проекти във връзка с доставките на природен газ и по-конкретно по интерконектора Гърция – България, защото, по думите му, е ясно, че доставките на синьо гориво няма как да продължат да бъдат от Русия.
Владимир Малинов, изпълнителен директор на “Булгартрансгаз”, каза, че Зелената сделка не е нова тема от гледна точка на това да живеем природосъобразно. Енергията трябва да бъде достъпна, сигурна, нещо, което може да си позволи всяко семейство и да бъде зелена. Природният газ не е мръсна дума, макар днес да се възприема, че е символ на зависимост, но природният газ не е само руски, изтъкна Малинов. Той изрази мнение, че газът ще е гориво на прехода. По думите му проектът за разширение на газохранилището в Чирен ще позволи да намалим зависимостта си, както и по-добри ценови нива на синьото гориво.
Работим по няколко проекта с операторите в региона, но ни е необходима и финансовата подкрепа на ЕС, защото този преход е скъп, трябва да бъде подпомогната науката, иновациите, за да може по най-евтиния начин съществуващите мрежи да бъдат трансформирани, каза той. Целта е те да могат да осъществяват и пренос на водород след време. Винаги ще има необходимост от инфраструктура, която да бъде устойчива и предвидима, за да може енергията да достига до хората, заяви Малинов.
Ангелин Цачев, изпълнителен директор на Електроенергийния системен оператор (ЕСО), каза, че зелената трансформация ще бъде част от нашия живот през следващите 20-30 години, докато тече този преходен период и това е начало на нещо по-добро за нас и за цяла Европа. Трябва да се постараем максимално бързо да вървим по този път. ВЕИ са безалтернативни и не трябва да има мислене в друга посока, те са инструментът, който ще ни даде възможност да постигнем по-голяма независимост, но само с възобновяеми източници трудно ще успеем да се справим, каза той. Към този момент нашата електроенергийна система и енергийният микс са изключително добре балансирани. Можем да имаме някакъв проблем с адекватността не повече от 4 часа в годината, за съжаление в голяма част от европейските държави, които избързаха с присъединяване на голям брой ВЕИ, това вече не е така, обясни директорът на ЕСО.
Цачев каза, че целият зелен преход трябва да се случи в условията на запазване на адекватността на енергийната система и на сигурността на доставките на електричество до всеки потребител. Това според него означава плавно намаляване на произведената енергия от въглища и газ и плавно навлизане на ВЕИ, като паралелно се развиват системи за съхранение, които да позволят възобновяемите източници да бъдат балансирани. Според него ядрената енергия е безалтернативна, а зелената трансформация в конкретната държава трябва да намери своя модел. Той даде пример, че в страна като Германия вятърната енергия се ползва като базова, но при нас това няма как да се случи.
По думите му към момента България е основен износител на електрическа енергия в регион Югоизточна Европа – 10 млн. мегаватчаса са изнесени и потребени през миналата година. По отношение на възобновяемите източници той каза, че за 21 000 мегавата вече са подадените заявления за присъединяване към мрежата, като нарастват месечно с 3-4000 мегавата. Освен това малките проекти в мрежата средно напрежение се развиват по-бързо, което означава и сериозното й натоварване.
Генералният мениджър на “Шнайдер Електрик” за България, Албания, Северна Македония и Косово – Радослав Кошков, каза по време на форума, че е нормално технологичните компании да имат програми за устойчивост и да са по-напред в това отношение. Зелената трансформация има два аспекта – технологиите и хората, които много често пренебрегваме, но това е частта, която прави трансформацията, посочи той.
“Шнайдер” има такава програма, в която екипът във всяка държава представя своя план какви приоритети ще покрива. Една от инициативите е свързана с работа с университети и стажанти, които да работят в роли, засягащи тази програма за устойчивост. Произвеждаме умни технологии, които ни дават решението как по-ефективно да използваме енергията, заяви той и допълни, че кризите, които ни връхлитат, като пандемията, ускоряват дигитализацията. Кошков каза, че млади хора идват в компанията подготвени точно по тази тема с идеи и изисквания как да бъдем по-зелени в ежедневието си като хора и в бизнеса.
/ЦМ/