Градовете имат изключително висок потенциал за сериозна промяна, защото в тях има концентрация на ресурси, талант, креативност. В процеса към утвърждаване на кръговата икономика поетапно се внедряват общински стратегии, които обаче се натъкват на много пречки, липсва комуникация между администрацията, бизнеса, неправителствения сектор и научните среди. За съжаление се прокарват и лобистки интереси.
Това каза Светослав Стойков, председател на УС на Институт Кръгова Икономика по време на форума “Зелен преход – решения и предизвикателства за България”, организиран от Dir.bg и 3eNews.
Много е важно да се постигне приемственост на политиките при смяна на политическото управление. Тоест нужни са дългосрочни стратегии, които да следваме години наред, отбеляза Стойков и изтъкна, че направим ли прехода на градско ниво към устойчиви кръгови модели, на практика сме решили основна част от проблемите на нашата цивилизация.
Що е то кръгова икономика
Стойков отбеляза, че се наблюдава все още едно неразбиране на това какво е кръгова икономика като концепция. В България тя все още се използва погрешно като синоним на устойчиво развитие и дори рециклиране.
На върха на пирамидата на отпадъците е предотвратяване на тяхното съществуване, а в дъното – тяхното изгаряне и депониране. Твърдението, че инсенерирането на отпадъци е част от кръговата икономика е абсолютно невярно. Противоречи със самата идея за кръгова икономика, коментира Стойков.
Инсенераторът генерира повече въглеродни емисии на мегаватчас произведена енергия и генерира допълнителни вредни замърсители в сравнение с изкопаемия фосилен газ, който се използва в топлофикацията.
Кръговата икономика е много повече от рециклиране, тя е изцяло нов модел на дизайн, производство и потребление на ресурсите – за постигане на максимално ефективното им изпозлване във всеки сектор на икономиката чрез удължаване на полезния живот на продуктите и така свеждане до минимум на отпадъците, обясни Стойков. Кръговата икономика не се ограничава до рециклиране, предлагат се механизми за цялостно функциониране, създаване и запазване на стойност, на устойчиви бизнес модели, добави той.
Основните принципи тук са: запазване и подобряване на природния капитал; оптимизиране на ресурсите чрез кръговост на продукти,компоненти и материали; усъвършенстване на системата чрез премахване на негативните външни ефекти.
Икономическите анализи показват, че потенциалът на кръговите бизнеси се оценява на 1.8 трлн. Евро от 2030 г., така че ще има възможност за създаване на работни места, за стимулиране на иновациите и генериране на значителни ползи и подобрения за околната среда.