Франс Тимерманс: Европа има възможността и силата да се справи със зеления преход

Франс Тимерманс: Европа има възможността и силата да се справи със зеления преход

Франсискус Корнелис Герардус Мария Тимерманс е нидерландски политик и дипломат. Той е заемал поста първи вицепрезидент на Европейската комисия от 2014 г., а в настоящата Комисия е изпълнителен вицепрезидент на Европейската комисия по Европейския зелен пакт и е европейски комисар по климатичните действия от 2019 г. Преди това е бил първи вицепрезидент на Жан-Клод Юнкер и европейски комисар за по-добро регулиране, междуинституционални отношения, върховенството на закона и Хартата на основните права от 2014 до 2019 г.

Тимерманс преди това е служил в холандски държавни органи и е бил член на Камарата на представителите на Лейбъристката партия (1998-2007; 2010-2012). Бил е и заместник-секретар по външните работи, натоварен с европейските въпроси (2007-2010) и като министър на външните работи (2012-2014 г.).

На 15 октомври Франс Тимерманс гостува в България за международния форум на Dir.bg и 3E-news “Зеленият преход – предизвикателства и решения за България”. По време на конференцията вицепрезидентът на ЕК разговаря със служебния премиер Стефан Янев, който му представи Плана ни за възстановяване само ден след като документът беще приет в МС.

Г-н Тимерманс, ще промени ли енергийната криза в Европа целите на ЕС за климатична неутралност? Наскоро казахте, че тя ще ускори Зеления преход” – какви са аргументите ви ?

Със сигурност се надявам, защото това е единствения начин да сме сигурни, че няма постоянно да сме засегнати от движенията на пазара. Сега цените са много високи. Изпълнявайки целите на Зеления преход, Европа ще намали зависимостта си при цените на природния газ. За да се случи това, трябва да имаме възобновяема енергия, която е евтина в дългосрочен план и може бързо да бъде инсталирана, след като се направи инвестицията.

Това ли ще бъде предпочитаният инструмент за решаване не само на климатичните, но и на енергийните и икономическите предизвикателства?

Ако лидерите на ЕС си извлекат правилните заключения от тази енергийна криза. А не да си мислят “о, ние сме в криза, нека да забавим процесите”. Това ще бъде възможно най-лошата реакция при сегашната ситуация и ще е по-добре тези процеси да се ускорят.

Зеленият преход е не само политики, но и начин на мислене. Успявате ли да намерите подкрепа сред гражданите на ЕС за водените политики? Какво ви мотивира в тази посока?

Знаете, че повечето европейци са притеснени заради климатичната криза. Те разбират, че ние сме екзистенциално предизвикани от тези промени. В България все още има много да се свърши по този въпрос, но повечето европейски граждани са изключително загрижени и заради този факт това е основна тема в ЕС. Дори и по време на кризата с коронавируса, климатичната криза остана начело на дневния ред за повечето хора. Но аз разбирам, че ако си в ситуация да не знаеш дали ще изкараш с парите си до края на месеца, то тогава краят на света не е точно първото ти притеснение. Но когато анализираме предизвикателствата, за които всички знаем, разбираме че трябва да променим ситуацията. И то трябва да я променим по честен и прозрачен начин, така че никой да бъде пренебрегнат.

И това е начинът?

Да, смятам, че това е единствения начин. И трябва да докажем на хората, че няма да бъдат оставени сами.

Как може да се случи това доказване?

Знаете ли, политиката винаги цели едно основно нещо. Независимо дали е лява, дясна или пък е центристка. Става въпрос за преразпределение, това е политиката. Трябва да сме сигурно, че обществото ще се развива по справедлив начин, че няма пропуски между различните групи от него и, че ще помагаме на хората, които не могат сами да си помогнат. И това е от огромно значение във времена на огромен преход, каквито имаме в момента с прехода от въглеродноинтензивните към климатично неутралните горива. Основният проблем е как да организираме така нещата, за да докажем на хората, че никой няма да бъде изоставен. И как ще създадем нови възможности, защото има 2 милиона нови работни места, които се очакват в зелената икономика. Но също така трябва да се погрижим хората да получат тези работни места и то в нужните региони.

Какви са очакванията ви от COP 21 в Глазгоу, който започва в края на месеца? Можем ли да мислим за продължение на Парижкото споразумение?

След Парижкото споразумение ние имахме много обезпокояващи доклади от международния комитет по изменението на климата. Последните анализи показват, че сме много далеч от целта, която би трябвало да следваме, за да предотвратим катастрофата. И това, което трябва да направим сега, е да предприемем мерки, които ще ни позволят да се вместим в рамките на Парижкото споразумение. А то е да останем далеч под нивата от затопляне на температурата от 2 градуса по Целзий, спрямо прединдустриалните нива. И така да имаме възможност да останем под 1,5 градуса. За целта ние трябва да променим радикално икономиката си.

Какво трябва да се случи в Глазгоу? Страните трябва да бъдат по-амбициозни по отношение на намаляването на парниковите газове, а развитите страни трябва да инвестират повече средства към развиващите се държави. Така тези страни ще разберат, че солидарността е нещо, което реално работи.

На трето място трябва да стигнем до споразумение за определяне на “правилата на играта” – че всички ние в глобален план изпълняваме еднакви правила и така да може да се съпоставя информацията. Тогава всички ще сме наясно, че се движим в правилната посока.

Това са тежки проблеми. Смятате ли, че можете да се стигне до споразумение?

На първо място аз станах доста по-оптимистично настроен в последните няколко месеца. Причината за това е, че все повече страни предприемат по-амбициозни позиции по темата. Това е развитие в добра посока. На второ място, трябва да сме честни – няма да успеем да запълним празнината изцяло. Трябва да се стремим да запазим възможно най-малка тази празнина.

И по отношение на финансирането, и на амбициозността ние гледаме напред. А дали ще бъде достатъчно? Нека изчакаме и да видим. Ако не е достатъчно, ние ще коригираме това след срещата в Глазгоу. Важното е да продължим да настояваме, защото в момента има положителна инерция и да вървим по този път.

“Да не обръщаме гръб на никого, но и да контролираме процеса по зеления преход”. Сходна ваша мисъл, прочетох наскоро, ако съм разбрал правилно. Има ли силите Европа да се справи с подобно предизвикателство?

Ние имаме капацитета и силата, за да се справим. Но трябва да се започне с осъзнаването на факта, че ако не направим нищо, проблемът ще стане значително по-голям. Защото има фундаментално неразбиране сред някои хора, че ако нищо не се прави, всичко ще си остане както е. Не е така. Цената на неправенето на нищо е значително по-висока, в сравнение с действията. А цената на това неправене се отразява особено силно сред бедните прослойки на обществото ни, които страдат най-много. Хората, които нямат къде другаде да отидат.

Така че ако имате много природни пожари, наводнения, или произведената реколта е никаква, то ако си беден няма къде да отидеш. Ако си богат винаги има място, на което да се преместиш.

Снимка: Dir.bg

Именно Зелената сделка е от особено значение за хората, които са в по-незавидни позиции, а не е за силните хора в обществото. Заради това трябва да сме сигурни, че Зелената сделка е и социална такава. Да сме сигурни, че никой няма да изостане и така ще разпределим усилията си по такъв начин, че хората, чиято работа няма да съществува в бъдеще, ще получат нови знания и умения. И те ще бъдат за сектори, които ще ги има и занапред.

Това е от значение и за демографското положение в Европа. Никой не желае да е безработен в бъдеще и заради това трябва да работим за укрепване на икономиката ни.

Това е целта на Фонда за справедлив преход и социалния климатичен фонд.

Точно така. Ние мобилизираме милиарди евро средства, за да могат правителствата на страните-членки да преразпределят това финансиране към хората, които най-много ще се нуждаят от него. Така през климатичния социален фонд ние ще избегнем енергийната бедност по време на прехода. А чрез Фонда за справедлив преход ще помогнем на 30-те въглищни региона в целия ЕС, да преодолеят въглищната си зависимост и да създадат нова и силна икономика. Точно това правим.

Какви механизми има Европа, за да противодейства на глобалната енергийна криза, която обхваща света? Възможно ли е успокояване на енергийните цени, посредством въздействие върху пазарa на Схемата за търговия с вредни емисии или чрез данъчни политики например?

Енергетиката е сектор с голямо политическо влияние. Но и енергията е сериозно облагана с данъци навсякъде. Така че може временно да се намалят част от налозите, а това ще понижи и сметките за енергия на хората. Възможно е също така да има и компенсация за хората заради високите сметки. Можете да отложите плащанията за определен период от време. А може и да се разгледат други въпроси.

Например може да се анализира възможността да се колективизира енергията, ако това би проработило. Имаме различни инструменти за политики. Но трябва да сме наясно, че сегашната криза е само временна. Тя не е дългосрочна, защото енергийните цени ще тръгнат отново надолу през пролетта. Всичко зависи от това доколко тежка ще бъде зимата и как ще преминем през нея в следващите няколко месеца.

А възможно ли е да се въздейства чрез схемата за търговия с емисии?

Нека да поставим нещата по друг начин. Пазарната цена на природния газ е осем пъти по-влияеща върху цената на електроенергията от схемата за търговия с емисии. Заради това реално СТЕ има малко въздействие върху цените на електроенергията. И ако започнем да обмисляме варианти за промени в системата за търговия с емисии, резултатът от това също ще бъде незначителен. Далеч по-добре е да се погледне пазарната ситуация на енергийните пазари.

Давам ви пример: През последната година разликите в цените за тон квоти вредни емисии се покачиха от 30 евро на тон до приблизително 60 евро на тон. Това доведе до допълнителен приход за страните-членки от почти 11 млрд. Евро – това е допълнителен доход за една година – спрямо година по-рано. Тези средства могат да се използват, за да помогнат на хората, да ги подкрепят. Именно заради това имаме схемата за търговия с емисии. И правителствата трябва да покажат на хората какво правят с парите им. Това са си пари на гражданите и могат да се използват за тяхното благоденствие.

По време на конференцията “Зеленият преход – предизвикателства и решения за България” вие споменахте и друг източник на електроенергия, освен ВЕИ. Говоря за ядрената енергия. Смятате ли, че този вид енергия може да помогне за енергийния преход?

Ядрената енергия има огромни предимства, защото няма никакви въглеродни емисии. Но има и няколко недостатъка – прекалено е скъпа и отнема много време преди да получите електричество от даден проект за АЕЦ. Не зная за случай дори на един проект за атомна електроцентрала, който да е бил изпълнен в срок. Строителството винаги отнема повече време, а цената винаги се удвоява, дори става тройна, независимо от мястото на строителството – независимо дали говорим за Финландия или Франция. Така че аз нямам нищо против развитие на ядрената енергетика, тя има огромни предимства заради нулевите си емисии. Но внимавайте, защото е много скъпа и може да отнеме много време, преди да получите електроенергия от АЕЦ.