Малките и средни общности са най-ефективни за увеличаване на участието на гражданите в енергийния преход

Малките и средни общности са най-ефективни за увеличаване на участието на гражданите в енергийния преход

С Игнасио Наваро, експерт Финансиране на ВЕИ, Грийнпийс с повече от 8 години опит в разработването на проекти в Гърция и Източна Европа разговаряме за енергийния преход в Гърция, за необходимите реформи, за добрите примери и високите цели. От 2013 до 2017 г. работи като ръководител на няколко финансирани от ЕС проекти, свързани с климата (програма “Хоризонт 2020”).

Игнасио се присъединява през 2016 г. към Грийнпийс в кампанията за възобновяема енергия и участва в множество партньорства и инициативи на ниво ЕС. От 2018 г. той се фокусира върху кампанията за създаване на енергийни общностни политики в Гърция. Участва в създаването на енергийни общности за слънчеви инвестиции и колективни модели на инсталации за собствени нужди. От 2020 г. е ръководител на Genervestees за Европа, платформа за инвестиции, създадена от Грийнпийс Гърция с цел демократизиране и финансиране на енергийния преход.

Той беше един от ключовите лектори в панел “Умни градове и кръгова икономика” на бизнес форума “Зеленият преход-решения и предизвикателства”, организиран от Dir.bg и 3е-news.net на 15 октомври.

Г-н Наваро, как се прилага Зеленият преход в Гърция и какви са първите правилни стъпки в тази посока?

Вярваме, че Националният план енергетика и климат – National Energy and Climate Plan (NECP) е доста амбициозен по отношение на целите, инвестициите и огромното разгръщане на инфраструктура, което ще се види през следващото десетилетие.

Гърция планира 44 млрд. евро инвестиции в плана енергетика и климат

Междувременно се страхуваме, че се отделя твърде много внимание на големите инвестиции във възобновяема енергия и много малко на разпределените малки и средни проекти за възобновяема енергия, които са от решаващо значение за осигуряването на целите. По отношение на производството на електроенергия Гърция възнамерява да увеличи дела на възобновяемата енергия в потреблението на електроенергия от 29,2% на 61% и дела в транспорта от 6,6% на 19%, според окончателния си Национален план енергетика и климат (NECP) за периода 2021 г. -2030 г.. Той предвижда инвестиции от 44 млрд. €, които ще бъдат разпределени за увеличаване на ВЕИ в мрежата, взаимно свързване на гръцките острови, обновяване на сгради/енергийна ефективност и кръгова икономика.

Амбицията за домакинствата и жилищния сектор не е достатъчна

По отношение на домакинствата и жилищния сектор целите не са толкова амбициозни, NECP предложи план за реновиране на 600 000 жилища до 2030 г., включително технологии за енергийна ефективност като термопомпи, слънчево потребление и т.н., което предполага инвестиции от 11 милиарда евро.

Амбицията обаче все още е малка и правителството все още не е представило план за действие. Ние настояваме за по-амбициозна цел с приоритет за прекратяване на енергийната бедност и фокусиране върху сектора на домакинствата.

По отношение на енергийната независимост, участието на гражданите изглежда е приоритет според Националния план енергетика и климат и има за цел 30% от производството на електроенергия да бъде генерирано от гражданите до 2030 г.

Видео от форума ТУК >>

Видео с всички четири паралелни сесии вижте ТУК >>

Снимки вижте ТУК >>

В страната има повече от 400 енергийни общности

Има регулаторна рамка за енергийните общности от 2018 г. и са създадени повече от 400 енергийни общности.

Що се отнася до целите за климата, целта на страната е да премине към климатично неутрална икономика до 2050 г., но увеличаването на потреблението на изкопаеми горива от газ в момента ще намали тази цел.

Каква част от енергията в Гърция в момента се произвежда от домакинствата?

С население от 10,7 милиона души услугите и домакинствата са най-големите консуматори на електроенергия (съответно 35% и 33%) от потреблението на електроенергия в страната или това са 52,7 TWh. Няма скорошни данни за количеството електроенергия, генерирана от граждани, както и от самопроизводители или енергийни общности.

В Гърция имаме повече от 400 установени енергийни общности, но приблизително 30 са създадени, фокусирани върху гражданите и потребителите.

Какви са плановете предвид амбицията на страната да прекрати въглищата до 2025 г.?

На срещата на върха на ООН за климата в Ню Йорк през септември 2019 г. гръцкият премиер Кириакос Мицотакис обяви, че Гърция ще затвори всичките си електроцентрали на лигнитни въглища до 2028 г. Следващият декември операторът на централите, PPC, най-голямата компания за електроенергия в Гърция реши да преустанови работата си със съществуващи електроцентрали, работещи с лигнитни въглища до 2023 г.

Гърция реши да спре въглищните централи до 2023 година

Единствената централа, която остава до 2028 г., е Ptolemaida V, която в момента се строи и чиято съдба е неясна. Обмисля се преминаването й изцяло на изкопаем газ. Със своя огромен потенциал за възобновяема енергия Гърция трябва да гарантира, че преходът от въглища е към 100% от възобновяеми източници. Регион в Гърция (Западна Македония) е приоритет в рамките на новата платформа за въглищни региони в преход на Европейския съюз.

Кои регулации и политики стимулират процеса?

Категорично мога да кажа, това е Парижкото споразумение.

Какво предвижда Планът за възстановяване на страната, който е един от най-амбициозните в ЕС?

Планът за възстановяване и устойчивост стимулира енергийния преход и дигитализацията на икономиката:

  • Гръцката програма за възстановяване включва планове за до 1,38 GW помпено водно и акумулаторно съхранение,
  • Около 1 милиард евро ще бъдат инвестирани за подобряване на Националния сграден фонд (600 000 сгради до 2030 г.) чрез мерки като подобряване на енергийната ефективност и интелигентни енергийни системи.

Планът на Гърция предвижда 450 млн. евро в интелигентен транспорт

  • Интелигентните енергийни и електрически превозни средства (EVs) – също ще бъдат финансирани с 450 милиона евро за надграждане на търговската инфраструктура, а стратегията за възстановяване включва също планове за разширяване на националната мрежа за зареждане на електрически превозни средства.
  • Електрическата интерконекторна връзка между континентална Гърция и Цикладските острови ще бъде разширена

Възможно ли е високата цена на тока да стимулира този процес? В какви посоки и каква е ролята на държавата?

Да, наистина, в националните дискусии вече има възможност за увеличаване на целта за ВЕИ до 2030 г. и увеличаване на големите фотоволтаични проекти, изпълнявани от енергийната компания PPC, за да заменят съществуващите блокове за въглища и газ.

Какви са предимствата на кооперациите и кога са по-добрият вариант от това всяко домакинство да бъде производител? Каква е работещата формула в Гърция и би ли работила и за България?

За да постигнем интелигентна, ефективна и безопасна електрическа система, захранвана само от възобновяема енергия, имаме нужда от малки и децентрализирани инфраструктури за възобновяема енергия, наистина разпределени по протежение на територията на страната.

За безопасна електрическа система, имаме нужда от малки и децентрализирани инфраструктури за възобновяема енергия

Това може да се постигне само с присъединяване на потребителите към енергийния преход, както и потребители или като общности за възобновяема енергия (кооперации). Междувременно организацията RECs (Renewable Energy Certificates) са пул от социални и икономически иновации, предоставящи възможност за създаване на нови работни места, решаване на социални проблеми и стимулиране на местните икономики да бъдат по-свързани и устойчиви на бъдещи кризи.

Малките и средни общностни слънчеви схеми са най-ефективният начин за увеличаване на участието на гражданите в енергийния преход в Гърция. Това включва модели като нетно измерване, колективно собствено потребление, C&I соларни проекти, позволяващи споделено използване на промишлени покриви и общински сгради, както и решения за съхранение и комбинация от фотоволтаични инсталации със селскостопански дейности в селските райони, използващи слънчева енергия за намаляване на свързаните разходи за електроенергия за напояване в растениевъдството.

Забавя ли се България със Зеления преход и как да помогнем на хората да го разберат по-добре, за да участват в него?

Не съм запознат с националните планове на България, но прогнозата за ВЕИ е доста подобна на Гърция поради близкото местоположение, имаме почти същия слънчев потенциал.

Най-важният аргумент винаги е загубата на работни места, как се справя с този проблем южната ни съседка?

Между 2008 и 2013 г. Гърция създаде над 50 000 преки и непреки работни места в соларната индустрия като половината от тях бяха “свити” след съкращенията на преференциалните тарифи и замразяването на слънчевия пазар през 2013 година. Но пазарът е стимулиращ и много работни места се създават постоянно.

Големите инвестиции във ВЕИ и повечето ресурси в регионите ще преборят бедността

Вярвам, че големи инвестиции от ВЕИ в средиземноморските и Източните селски райони трябва да се използват за създаване на схеми за подпомагане и компенсационни фондове за стимулиране на местните икономики, осигуряване на работни места на местните общности и избягване на социалното изключване и бедността в тези райони. Това трябва да бъде част от всеки Национален план енергетика и климат, а регионите да разполагат с повече ресурси и капацитет за финансиране през следващото десетилетие, трябва също да получат държавна и корпоративна подкрепа, за да се възползват от предимствата и положителния растеж от инвестициите в Възобновяеми източници на енергия.