Проф. Димо Атанасов: Иновациите нямат само личен характер, те имат ефект върху обществото

Проф. Димо Атанасов: Иновациите нямат само личен характер, те имат ефект върху обществото

Селското стопанство е основен отрасъл на всяка една икономика. Това е бил първият, това ще бъде и последният бизнес на човечеството, защото произвежда храна, произвежда и суровини, които поддържат хората и живота. Това заяви Aсоц. Проф. Димо Атанасов, декан на Икономическия факултет, Аграрен университет в Пловдив по време на на участието си в международния форум “Зеленият преход – предизвикателства и решения за България”, организиран от Dir.bg и 3еNews.

“През този период, за който ние вече говорим като преходен, селското стопанство е в средата на множество тенденции, които текат. От една страна световното население расте и то много бързо, потреблението на храните се увеличава, потреблението на ресурси се увеличава. От друга страна пък ресурсите, с които разполага селското стопанство за производство на храна намаляват и хората, които се занимават с аграрно производство трябва да произвеждат повече с по-малко ресурси и да замърсяват по-малко”, заяви проф. Димо Атанасов.

Той подчерта, че традиционните методи, които се прилагаха доскоро вече не са опция.

“Трябва да се търсят иновативни такива, които са по-устойчиви и по-зелени”, категоричен бе Атанасов. И допълни, че всяка една земеделска дейност, всеки един бизнес, за да произведе нещо се нуждае от база.

В селското стопанство това са три основни неща, каза той.

“Едното са природни ресурси, без които не може. Другото са технологиите, с които природните ресурси се добиват и се превръщат в полезен продукт. Третото са хората, които работят там, това е работната ръка. За две от тях образованието и научните изследвания са ключови”, обясни Димо Атанасов.

Той се обърна към европейските институции с апел да приоритизират инвестициите в аграрното образование, да има повече инвестиции в научни изследвания, които да създават нови по-зелени и по-ефективни технологии и да се промотира образованието в областта на биоикономиката и на устойчивото развитие и то не само на ниво университет, но и много по-рано.

“Само така ще можем да променим поведението на младите хора, тяхното възприятие към света и начина, по който се отнасят към природните ресурси”, смята Димо Атанасов.

Той припомни, че още през 1934 година Йозеф Шумпетер е казал, че иновацията е необратима промяна в производствените методи, но не е само това, иновациите могат да бъдат технологични, управленски, политически и образователни, но най-вече в селското стопанство се говори за процесни и продуктови иновации.

“Бъдещето, което предстои ще ни донесе още повече на комплектност, още повече проблеми от гледна точка на това как се възприемат иновациите, как се усвояват и как се правят инвестиции”, добави Димо Атанасов.

По думите му това, което съществува вече от доста години е т.нар. прецизно земеделие.

“Това е добре наложена практика по-рационално и по-точно отчитане на нуждите на всяко едно растение, на всяко едно животно и отчитане на вариабилността в големите площи големите пространства”, обясни той. И допълни, че прецизното земеделие се базира на много опити и на много точна информация.

“Когато говорим за зелени технологии политиката трябва да помага, защото иновациите нямат само личен характер за конкретните фермери, те имат ефект върху обществото, социалната среда и качеството на живот”, каза още деканът на Икономическия факултет в Аграрния университет в Пловдив.