Зелената сделка в транспорта носи и косвени позитиви за българските пътища

Зелената сделка в транспорта носи и косвени позитиви за българските пътища

Като част от ЕС, България има куп ангажименти по отношение на постигането на зеления преход. Транспортният сектор, като причинител на 25% от световните емисии парникови газове, също е в основния фокус на икономическата трансформация, която предстои на нас и на света. Пред нашата страна, както обикновено, предизвикателствата са малко повече предвид факта, че традиционно вървим малко по-назад от световните тенденции. Точно така е и в транспорта. Въпреки това обаче България като държава-членка е поела определени ангажименти и е разработила национална стратегия за декарбонизация на транспортния сектор. Една от основните направления в нея е прехвърлянето на товарните превози от автомобилния към железопътния и вътрешноводния транспорт.

Това обясни Димитър Савов от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС) по време на провелия се в София на 15 октомври международен форум “Зеленият преход – решения и предизвикателства за България”, организиран от Dir.bg и 3eNews.

Държавата смята да постигне тази цел чрез насърчаване на мултимодалния транспорт. Това може да стане чрез изграждането на повече интермодални терминали, чрез които товарите да се прехвърлят между различните видове транспорт, а според нашата стратегия – най-вече върху железопътния и вътрешноводния. За целта обаче ще трябва да се изградят такива терминали – от една страна, както и да се свържат различните видове транспортни инфраструктури – от друга.

При всички положения това пренасочване на товарните превози в България ще има няколко ефекта едновременно. Първо ще се постигне намаляване на емисиите от автомобилния транспорт, защото камионите и ТИР-овете значително ще намалеят, а влаковете и корабите, поемайки преноса на техните товари, ще понижат използването на автомобилни горива, съответно ще се понижи и изхвърлянето на вредни газове от територията на България, тъй като жп линиите до голяма степен са електрифицирани, а с модернизацията, която тече в момента, те ще станат повече, вследствие на което ще се използват все по-малко “цапащите” дизелови локомотиви. За преноса на единица товар от кораб, вместо от ТИР-ове, също ще се потребява значително по-малко гориво, поради което ще намалее и въглеродният отпечатък на същата тази единица товар.

Вторият ефект ще бъде косвен, но пък ще реши и един от големите проблеми на сухопътната ни инфраструктура – разрушаването на пътищата. За него се говори от над 10 години (както и за прехвърлянето на товарния транспорт от шосетата към жп линиите), но на практика огромна част както от вътрешния, така и от транзитния товарен трафик в България все още преминава по магистралите, първокласните и второкласните пътища. Което пък ги руши и държавата ежегодно трябва да харчи десетки и стотици милиони левове, за да ги ремонтира. Пресен пример за този проблем е основният ремонт на отсечката на магистрала “Тракия” между Чирпан и Стара Загора, където настилката се компрометира и повреди много скоро след пускането на въпросната отсечка в експлоатация, причината за което със сигурност не бяха леките автомобили, а тежките камиони, преминаващи по нея. Естествено остават съмненията за качеството още при изграждането й, но това е друг въпрос. А и едва ли асфалтът там щеше толкова сериозно да се нагъне и да има такива дефекти, ако по него минаваха предимно леки и лекотоварни автомобили, а не тежки ТИР-ове, включително и претоварени.

Третият ефект от прехвърлянето на товарните превози към железопътната и водната ни инфраструктура ще бъде икономически. И то положителен за всяка от страните, свързани с процеса. На първо място железопътните и водните превози традиционно са по-евтини от автомобилните. Съответно при превоза на товари това ще намали делът на транспорта в крайната цена на продукта. Така производителят/продавачът ще може да предложи по-конкурентна цена, от своя страна транспортната компания ще има по-малко разходи за преноса на единица стока от точка А до точка Б, съответно и тя ще може да предложи по-добра цена, а крайният клиент пък ще може да спести част от разходите си за получения продукт или стока. Положителен икономически ефект ще има и за железопътните и корабните компании, които ще повишат оборотите си. Негативен икономически ефект ще има само за собствениците на компаниите за сухопътни превози, но в крайна сметка зеленият преход ще изисква жертви, така че неминуемо някои бизнеси ще трябва да претърпят негативи. Затова и за тях е препоръчително да се огледат във възможностите за трансформация, за да не изгубят много. Но при добро планиране до загуби може и да не се стигне, тъй като икономическата трансформация е свързана не само с предизвикателства, но и с възможности.

Зелената трансформация на транспорта е пряко свързана и с производството и въвеждането на устойчиви алтернативни горива. Това също е един от приоритетите на националната ни стратегия. И в тази връзка пред страната ни стои доста работа. Освен електрификацята, която така или иначе вече започна с появата на все повече електромобили и електробуси в градския транспорт и то не само в София, основен акцент засега се очертава и водородизацията. Именно това гориво към момента се разглежда като основна алтернатива за сухопътните товарни и пътнически превози, както и тези на по-дълги разстояния. Освен това съвсем скоро ще бъдем задължени от ЕС и да изградим адекватна зарядна инфраструктура за водород. Което ще бъде предизвикателство както поради технологични, така и поради законодателни причини. По отношение на последното у нас ще е необходима промяна в нормативната уредба, която в момента до голяма степен затруднява и усложнява изграждането на водородна зарядна станция. Подобни проблеми има и по отношение на електрическите зарядни, като например, че към момента КЕВР не признава такива инвестиции за разходи на ЕРП-тата, което ги възпрепятства да инвестират повече в такива съоръжения. Що се отнася до водородната инфраструктура, предизвикателствата там не са само по отношение на сухопътния транспорт, но и пред железопътния, тъй като водородните технологии вече навлизат, такива локомотиви има и то не като прототипи, а реалнодвижещи се в редица държави и то не само в Европа.

Всички изброени технологични решения и трансформации за постигането на целта за 90% декарбонизация на транспорта до 2050 г., каквито са целите на Евросъюза, вървят ръка за ръка и с цифровизацията в сектора.

Друг основен фокус върху трансформацията и бъдещето на транспорта са интелигентните трафик системи, които осигуряват комплексно решение, свързващо подобряването на транспортната инфраструктура и услуги, повишаването на безопасността и сигурността на превозите, отново намаляването на отрицателното въздействие върху околната среда, увеличаване на мобилността на населението, на конкурентоспособността, на заетостта и др.

Внедряването на интелигентните транспортни системи има сериозен потенциал да допринесе значително за постигането на целите на Зелената сделка, както и на стратегията за устойчива интелигентна мобилност. Цифровизацията в транспортния сектор и възможностите, която осигурява динамично развиващите се ИКТ, води до повишаване на качеството на транспортните услуги както и до цялостното подобряване на екологичните и икономическите показатели. Ако се вземат за пример автомобилите, интелигентните системи могат да решат проблемите, причинявани от засиления трафик в големите градове като задръствания, замърсяване на въздуха, катастрофи и т.н. Но паралелно с това дават възможност и за предоставянето на допълнителни услуги за потребителите и постигането на по-добра ефективност на транспортните системи. А не на последно място ще донесат позитиви и за техните оператори.

В жп транспорта, например, основният фокус в развитието на интелигентните транспортни системи е започналото вече в лицето на редица проекти модернизиране на инфраструктурата чрез внедряване на европейската система за управление на железопътния трафик. Приоритетно се оборудват направленията от основната трансевропейска жп мрежа TEN-T, както и българският приоритетен коридор Ориент-Източносредиземноморски. Модернизацята има за цел да замести съществуващите различни европейски системи за железопътна сигнализация с една единна европейска, която позволява движението на влаковете без прекъсване в отделните държави, а така подобрява и конкурентоспособността на жп транспорта – нещо много важно за България като страна, в която в последните десетилетия има отлив от него и прехвърляне както на товарите, така и на пътниците, към автомобилния. А по този начин ще се подпомогне и ускори другия приоритет – за пренасочване на основния товарен трафик от пътищата към железниците.

Във водния транспорт много добър пример за прилагането на интелигентната мобилност са информационните системи за управление на корабното движение в морския трафик, както и системата БУЛРИС, която покриват българския участък от река Дунав. Според Димитър Савов ползите от тези системи са не само икономически, но и оптимизират логистичните вериги, съкращават разходите, повишават производителността, а имат и пряк благоприятен ефект върху околната среда. Чрез тях се оптимизират маршрутите на плавателните съдове, което води до значителна икономия на гориво и съответно съкращаване и на вредните емисии. А по този начин намаления престой в пристанищата, особено в случаите на разположение на терминалите в градска среда, има непосредствен ефект върху качеството на въздуха и водата в крайбрежните зони.

Българската държава работи за модернизацията на системите и във въздушния транспорт. Пример за това е разгръщането на програмата за изследване на управлението на движението в европейското небе SSR, която има за цел до 2030 г. да осигури в рамките на ЕС високоефективно управление на въздушното движение, което да даде възможност по-безопасно и екологоосъобразно функциониране и развитие на този вид транспорт.

На цифровизацията и въвеждането на интелигентни системи във всички видове транспорт у нас е и един от акцентите на новия програмен период 2021-2027 г. По отношение на финансирането на тези модернизации държавата не възнамерява да се възползва единствено от европейските средства, но и да осигури собствено финансиране за някои от проектите. По този начин интелигентните транспортни системи ще гарантират постигането на целта за устойчива мобилност, като в същото време ще допринесат и за подобряване качеството на живот и обслужването на населението и бизнеса.