Борислав Малинов: Защо е нужно да превключим на кръгова икономика, какви са ползите

Борислав Малинов: Защо е нужно да превключим на кръгова икономика, какви са ползите

Всеки произвеждан продукт да има такъв дизайн, че да може, когато достигне края на своя живот или да може да се ремонтира и работи повторно, или много лесно да може да се разглоби на съставните му части, които да могат да се рециклират. Това свое определение за кръгова икономика даде Борислав Малинов, председател на Българска асоциация по рециклиране, при изказването си по време на форума “Зелен преход – решения и предизвикателства за България”, организиран от Dir.bg и 3eNews.

Нашата асоциация прави връзката между тези, които добиват суровината (отпадъците), и заводите, които я преработват. Събират се цветни и черни метали, излязло от употреба електрическо и електронно оборудване, негодни за употреба батерии и акумулатори, хартия и картон, стъкло, излезли от употреба МПС (94% от един автомобил днес се рециклира или оползотворява), пластмаса, отработени масла (горенето им е 100% токсично), автомобилни гуми, обясни Малинов, който се включи в дискусията на тема “Умни градове и кръгова икономика”. Казусът с гумите е най-сериозен, защото, според него, няма за какво да се използват – възможно е да се вложат като гранулати в асфалтови покрития или в нови гуми след преработка на каучука.

Три са основните предимства на кръговата икономика, каза Малинов и изброи: намаляват се отпадъците, изхвърляни на сметищата; използват се много по-малко природни суровини, защото се добавя събрана вторична суровина; отделят се много по-малко газове, когато се преработва отпадък, отколкото ако се преработва суровина.

Ползи от използването на вторични суровини

Пестене на енергия – от 47% при хартията, през 83% при пластмасовите бутилки до 95% при алуминия и 99% при текстила.

Спестяване на въглеродни емисии – от 18% при хартията през 65% при медта и 70% при пластмасовите бутилки до 98% при текстила.

Вижда се, че преминаването към по-кръгова икономика намалява натиска върху околната среда, но и прави по-сигурни доставките на суровини, повишава конкурентоспособността, стимулира иновациите и икономическия растеж (допълнителни 0,5% към брутния вътрешен продукт на ЕС) и създава работни места (700 000 само в ЕС до 2030 г.).

На потребителите пък ще бъдат предоставени по-трайни и иновативни продукти, които ще повишат качеството на живот и ще им спестят пари в дългосрочен план.