Георги Стефанов, WWF: България няма национален план за декарбонизация

Георги Стефанов, WWF: България няма национален план за декарбонизация

С Георги Стефанов, който ръководи екипа ангажиран с промените в климата и енергетиката в българския офис на Световния фонд за дива природа- WWF, разговаряме за очакваните резултати от срещата на върха в Глазгоу, ефектите за България и българската позиция за справяне с климатичните промени и целите за декарбонизация. Стефанов е бакалавър “Екология и опазване на околната среда”, магистър “Международен алтернативен туризъм” в НБУ, а също е завършил и националната програма “Управленски умения” към Българското училище за политика, част от Съвета на Европа.

– Г-н Стефанов, започна Конференцията на страните COP26, на която се събират лидерите на близо 200 държави в Глазгоу? Чуваме много неща, но какво е важно за България конкретно?

– За България е важно нашият служебен министър-председател да защити позицията на България в контекста на целите на Парижкото споразумение от 2015 година. България е подписала Споразумение за ограничаване покачването на глобалната температура под 1,5 градуса по Целзий през 2015 г.. Но през последните 5-6 години, страната ни не само не заема проактивна страна, но не подкрепя европейските политики и европейската Зелена сделка. Зелената сделка е отговорът на ЕС за изпълнение на целите на Парижкото споразумение и Целите за устойчиво развитие на ООН.

Според Споразумението от Париж държавите трябваше да изработят своите национални цели за намаляване на емисиите до 2050 година. ЕС направи това с дългосрочната цел за декарбонизация до 2050 г. и с целите за 2030 г. и конкретно повишаването на тяхната амбиция. Европа е лидер в тази област, но България в частност и още няколко държави от Източна Европа по-скоро не желаят и не подкрепят постигането на тази цел.

– Каква позиция да представи България на фона на това, че глобални лидери на държави като Русия и Китай също имат резерви по отношение на ангажиментите, които трябва да се поемат?

– На първо място на България не й се налага да изработва своя собствена позиция, тъй като е страна член на ЕС. На второ място, България не е разгледала положителната промяна от възможностите по Парижкото споразумение, ангажиментите по отношение на климата, перспективите на алтернативното икономическо развитие и какво значи това за нашата страна

България няма собствен преглед и прочит на Парижкото споразумение, до какво ще доведе това страната, какво означава за икономиката, за енергетиката, за опазването на околната среда? Въпреки че имаме тези дългосрочни позиции под шапката на ЕС, де факто България не си е написала домашното и индивидуално не е разработила своите дългосрочни стратегии и път за развитиеНационалният план Климат и енергетика, разработен през 2018 г. и приет през 2019 г. вече не е актуален. Дългосрочната стратегия за декарбонизация до 2050 г. също е твърде слаб документ. Тя довежда до намаляване на емисиите на България до 75% вместо до желаните 100% до 2050 година. Този документ реално все още не е предоставен за публично обсъждане, предстои неговото пускане. Това би трябвало да е отговорът какво следва да направи България във всички сектори, не само за енергетиката.

България все още няма своя национален план за декарбонизация

Този документ е започнал да се готви още преди три години. Той е готов като проект през март тази година и завършен с едногодишно закъснение. А защо е слаб? Защото България не заявяваше, че ще се раздели с въглищата и че ще намери начин да трансформира енергийната система. За първи път видяхме това да се случва в рамките на Плана за възстановяване и устойчивост, където все пак служебното правителство се опита да направи различни разчети. За краткото време, което имаха това не беше успешно, но обеща на ЕК, че през следващата една година ще работим активно за детайлизиране на тези отговори не само в енергетиката, а въобще за декарбонизация на цялата икономика.

– Нека да внесем яснота, когато говорим за глобални ангажименти, България в кои страни попада в групата на развитите или групата на развиващите се, когато говорим развитите страни да финансират прехода в развиващите се? Страните трябва да наберат фонд от 100 млрд. евро за развиващите се страни?

– Ние попадаме в групата на развитите страни. Затова преди няколко години започна годишно отчисляване на малки суми за набирането на този фонд. Българското правителство даваше 20 000 евро. Това е отговорът на България доколко може да бъде съпричастна към развиващите се държави за вече 15 години членство в ЕС. Сумата от 20 000 евро през 2019 г. нарасна на 100 000 евро.

Ангажиментът е доброволен. Големите икономики, които набират този капитал са САЩ, Германия, Франция, Италия, Великобритания.

Фактът все пак, че българската сума беше увеличена е признание за увеличаване на нашата активност, но далеч не можем да се сравняваме по нива на БВП и размер на икономиката с големите държави. Набирането на този капитал се оформя от това какъв принос има всяка държава към глобалните емисии. Седемте най-големи емитери на света, които генерират основния дял от емисиите, са Китай с 26%, САЩ с 13%, ЕС с 8-9%, Индия- 7%, Русия – 5%, Австралия – 4%. Държавите, които емитират повече, се очаква да подкрепят с по-големи суми набирането на този капитал. Това не отменя ангажимента, че всяка една страна, подписала Парижкото споразумение, трябва на първо място да предопредели своя национален път за намаляване на емисиите за ограничаване покачването на глобалната температура до 1,5 градуса.

От България никой не очаква да стане голям дарител, но от България се очаква да бъде подкрепяща европейските цели и политики, което България всъщност не прави.

– Какво да очакваме от Глазгоу, ще се стигне ли до по-големи ангажименти на страните?

– След една година отлагане заради пандемията в контекста на новия политически ред, нов президент в САЩ и Великобритания, отделена от ЕС, очаквам силен сигнал за поемане на политически ангажименти конкретно от тези две държави.

И особено от Великобритания, която е домакин на срещата, за да изпъкне нейната сила на глобалната сцена. Искам да напомня, само преди месец, президентът Байдън се ангажира да удвои обещаните средства за глобалното финансиране за развиващите се държави в областта на климата. Това е обратният сигнал на този, който даваше президента Тръмп, който изтегли САЩ от Парижкото споразумение и отказа всякакво финансиране в рамките на глобалните структури на ООН. Другото, което се очаква е държавите, които са по-пасивни в поемането на ангажименти Япония, Русия, Китай и Австралия да се ангажират със спиране на финансовата подкрепа за фосилните горива. Ако има едно нещо, което трябва да се постигне като резултат от срещата в Глазгоу е да има ясна рамка за стопиране подкрепата и използването на изкопаемите горива.

– Ако не се стигне до очакван ангажимент от тези страни, какво означава това за България?

– В рамките на Парижкото споразумение, държавите лидери са се ангажирали да ограничат покачването на температурите до 2 градуса. Но също така е записано, че ще положат максимални усилия да не допускат покачване от повече от 1,5 градуса. До 2 градуса може да си позволим от научна гледна точка, а политическият диалог има по-амбициозна цел, да не допусне ръст над 1,5 градуса. Графиката зад мен показва колко голямо е значението и тежестта на това температурата да се повиши с 1, 5 градуса или 2 градуса и колко уязвими сме в рамките само на тези 0,5%. Разликите са драстични по отношение на щети на екосистеми, наводнения, загуба на биоразнообразие, цена на адаптация.

Това ни касае изключително много, защото България попада в този климатичен пояс, в който промените са най-силно усещани и цената е много сериозна. Ставаме свидетели на пожари, наводнения, навлизане на заболявания, които не са характерни за нашите географски ширини. Всички тези рискове носят след себе си високата цена, която обществото плаща, която плащаме всички ние като данъкоплатци.

Науката твърди обратно на изказването на премиера, трябва да бързаме,

България може да бъде изправена пред непосилна цена от изменението на климат

Ще завърша с коментар на позицията изразена от българския премиер днес. Обратното на неговото изказване науката твърди и доказва, че трябва да бързаме. Трябва да бързаме, защото количествата на емисиите отделени от човека и човешките дейности отдавана надхвърля капацитета на екосистемите за поглъщане на парникови газове, и именно това е основаният риск и цена, която човечеството може да се наложи да плати. Отново припомням, че нашата страна попада в този географски пояс, който е силно засегнат от покачването на температурите и е възможно ние да сме изправени пред ръба на непосилна за България цена и стойност от изменението на климата, което означава, че нашата страна трябва да действа про-активно, а не пасивно по тези теми.