5 урока за България в ерата на Зелената сделка

5 урока за България в ерата на Зелената сделка

Мащабният план за Европейската зелена сделка, ръководещо звено от политиката на Комисията фон дер Лайен, предстои да се разгърне в своята цялост. Готовността на България да се справи с предизвикателствата на този нов стратегически курс за Европейския съюз, все още е под въпрос. С всеки изминал ден, времето ни за ориентиране изтича.

Какво всъщност се случва?

Младите европейски граждани искат по-добър живот за себе си и за планетата. Основен техен приоритет е въздухът, който дишат, водата, която пият, храната, която ядат и околната среда, в която живеят да бъдат чисти и здравословни. Ако за родителите на „Милениълите“ и „Генерация Z“, интересът спрямо екологичните теми е бил алтернативно и екстравагантно за времето си хоби, което те надрастват, то за техните деца, справянето с климатичната криза е кауза за бъдещото им, формираща ярки политическите възгледи.

Зелената вълна на последните европейски избори е доказателство именно за това. Опазването на околната среда и борбата с измененията в климата, са новите властващи политики в Европа, сриващи интереса към старите противопоставяния между ляво и дясно. С въвеждането на Европейската зелена сделка, лидерите на Съюза правят опит да отговорят на тези нарастващи усещания и да изменят досегашния ни постиндустриален социално-икономически модел за производство и консумация, който идва изцяло за сметка на природата и нейните ресурси.

Връщане назад няма и никой не чака България

Ако все още някой у нас си мисли, че Зелената сделка е нещо временно, някакъв вид мода, която несъмнено ще премине, то той жестоко се лъже. Процесите са в ход и имат дълъг хоризонт пред себе си. Поколението на днешните активистки настроени европейски младежи, ще се превърне в гръбнака на утрешна Европа. В близките години ускоряването на тенденциите в посока на ясни действия за климата, ще става все по-голямо. Всички усилия, които ще бъдат необходими за осъществяването на Европейската зелена сделка, имат една основна цел – достигане до нулеви нетни емисии генерирани от ЕС до 2050-та година, като единствен шанс и опит за реално противодействие на климатичните промени.

Този заложен период е едновременно много дълъг, когато се разглежда от призмата на обичайно нетрайните държавни политики, но и също така изключително кратък, в контекста на сложните реформи, които следва да се състоят. В своя амбициозен план, Европейската комисия е готова да впрегне баснословни ресурси за да трансформира европейската промишленост, енергетика, транспорт и земеделие в извънредни срокове. И ако за страните от Западна Европа този преход вече е стартиран и предначертан, то у нас ще е нужна многократно по-решителна и догонваща инициативност. Държавата ни трябва да изгради своята стратегия максимално скоростно и да бъде смела в следването ѝ.

Необходими са ни множество трудни и непопулярни мерки

За никого не е тайна, че България е една от страните в Европейският съюз с най-слаби резултати в областта на опазването на околната среда. От отровния атмосферен въздух в редица градове, през плачевното състояние на Черноморието ни, до превръщането на реките и горите на страната в бунища. Тук дори не споменаваме липсата на напредък спрямо използването на иновативни енергийни източници, умни секторни системи, високотехнологичен транспорт и подобни сякаш научнофантастични за България похвати. Харесва ни или не, за да може страната ни да върви напред и да бъде истинска част от бъдещето на Съюза, няма да е достатъчно просто да „усвоим“, както ние си знаем, поредните запланувани средства на страните-донори.

Ситуацията изисква от нас дръзка визия и промяна в мисленото. Ако заменим „Брюксел иска да затворим всички ТЕЦ-ове и да ни обрече на глад!“ с „Как бихме могли по-ефективно да модернизираме енергетиката си, в услуга на хората и природата?“, вероятно ще пожънем повече успехи. И тук е разковничето за пътя, който ни предстои. Европейската зелена сделка трябва да се превърне в тема на обширен обществен дебат. Обхватът ѝ, предопределящ скъпоструващи преустройства в практически всеки сектор на икономиката ни, трябва да включва максимален брой експерти, които да допринесат активно за нейното реализиране. А ако непрестанно гледаме към миналото и търсим извинения в опит да спрем инерцията и духа на промяната, то рискуваме да изпуснем най-подходящите условия за развитие на страната ни от десетилетия.

Защо е наложително всичко това?

Година след година, Междуправителствения панел за климатичните промени и Конференцията за изменението на климата, произвеждат доклади за да разтърсят и събудят световната общественост, за нуждата от спешно справяне с климатичната криза. Научната общност заявява красноречиво, колкото по-волатилни са температурите на планетата, толкова по-вероятни са климатични събития, с потенциал за нанасяне на опустошителни щети и пагубно влияние за просперитета на човешките общества.

Във видими за всички се превръщат и преките ефекти на климатичните изменения в България. Засушаването през 2019-та и 2020-та година, съчетано с невъзможността на природата да компенсира за грешките ни, доведе повечето български градове до ръба на водна катастрофа. Все по-интензивните летни пожари и наводнения, в следствие на непрестанно нарастващите световни температури и крайно нестабилното време, демонстрират нуждата от борба с тези твърде зачестяващи катаклизми. Чрез Европейската зелена сделка, ЕС се стреми да действа тъкмо в тази посока. За едни тези усилия са недостатъчни, за други пресилени, а за трети излишни, но за Съюза и Комисията, наричащи Зелената сделка, европейското „кацане на човек на Луната“ залогът е глобалното лидерство в сферата.

Нов български национален идеал

И докато глобалните процеси текат, за нашата страна са важни локалните възможности. Пред България стои редкият шанс да създадем една чиста, високотехнологична и просперираща икономика. Енергийният ни сектор най-сетне може да се превърне в модерен пример за устойчивост, а биоразнообразието и екологичното земеделие да бъдат заслужен български символ. От над десетилетие, България не съумява да разгърне пълния капацитет на членството си в Европейския съюз. Днес, Зелената сделка ни осигурява прозорец да го сторим и да напишем следващата страница от развитието ни в обединена Европа. Длъжни сме да се възползваме, не защото някой ни го налага или защото сляпо следваме заложена линия, а защото сме способни и защото е в изгода за планетата ни, за нас, за страната ни и за нейните бъдещи наследници.


Иван-Асен Иванов е млад български политически анализатор. Завършва столичната 9-та Френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин“. През 2016-та година продължава образованието си в Парижкия институт за политически науки, Sciences Po, а през 2020-та завършва с отличие Софийски университет „Св. Климент Охридски“, специалност Политология. Част е от базираната в Брюксел, младежка, зелена организация “Generation Climate Europe”. Интересите му са в областта на Европейския съюз, опазването на околната среда, както и българската вътрешна и външна политика.