Министър Живков: Работим за плавна и устойчива декарбонизация на енергийния сектор

Министър Живков: Работим за плавна и устойчива декарбонизация на енергийния сектор

На 15 октомври София ще бъде домакин на международната конференция “Зеленият преход – предизвикателства и решения за България”, организирана от Dir.bg и 3еNews. Oсновните въпроси в Европейския зелен пакт, касаят енергийния преход. За да коментира случващото се на енергийните пазари в страната и Европа, а и визията за бъдещето, включително и предстоящите стъпки по пълната либерализация на електроенергийния пазар в България разговаряме с министъра на енергетиката Андрей Живков.

– Господин министър, енергийният сектор в България е в труден период. Предстои взимането на сериозни решения от гледна точка на европейската визия за зелената сделка. Какви трябва да бъдат препоръчителните стъпки от страна на Министерство на енергетиката за плавно преминаване през енергийния преход?

– По-нататъшното декарбонизиране на енергийната система е от решаващо значение за нейното бъдеще, защото над 75% от въглеродните емисии на територията на ЕС са в резултат от производството на енергия. Амбициозните политики, заложени в Зелената сделка на Европейската комисия, целят до 2050 г. да превърнат Европа в първия климатично неутрален континент. Междинната цел на Европейската комисия е намаляване на емисиите парникови газове с 55% до 2030 г. Във фокус е поставен преходът към чиста енергия, като се гарантират сигурни енергийни доставки на достъпни цени и изграждане на напълно интегриран и цифровизиран енергиен пазар с приоритет енергийна ефективност. Заложено е подобряване на енергийните характеристики на сградите и динамично развитие на възобновяемите източници.

Министерството на енергетиката разбира важността на тази амбициозна политика за климата и подкрепя мерките на ЕС по пътя към икономика с нулеви емисии на парникови газове до 2050 г. Национален приоритет остава осъществяването на плавен и справедлив социално-икономически преход за всички граждани. В същото време ние отчитаме регионалните различия и спецификите на отделните страни в рамките на ЕС, както и необходимостта от целенасочени мерки и стимули за промяната. Стоим на позицията, че не следва да се ограничава правото на държавите членки сами да определят безвъглеродни и беземисионни решения, съобразени с енергийния им микс и гарантиращи енергийната сигурност и екологичния им интегритет. Отделните решения трябва да съответстват най-добре на националните нужди, икономическата ефективност, техническата приложимост и социалната приемливост.

Производителите на електрическа енергия от въглища у нас се изправят пред сериозни предизвикателства. Въглищата са с най-голям дял от местните енергийни ресурси. Наличието им е гарант за стабилност и сигурност на енергийната ни система. Централите, ползващи местни въглища, осигуряват около 48% от производството на електроенергия. Местните въглища могат да осигуряват това производство през следващите 60 години. В тази посока са и активните действия на министерството за актуализиране на Националния план за възстановяване и устойчивост в съответствие със Зелената сделка, както и за разработване на стратегия за плавен преход на въглищните региони към безвъглеродно производство.

Акценти в тази стратегия са иновативните технологии и изграждането на модерна инфраструктура. Въвеждането на нови технологични решения, като безопасен и нисковъглероден водород и други декарбонизирани газове, ще става поетапно и при балансирано функциониране на вътрешния енергиен пазар. Плавният енергиен преход ще бъде подпомогнат от европейските механизми и финансови инструменти, което ще улесни държавата да осъществи по-лесно и бързо реформите. Така ще се гарантира справедливото разпределение на разходите и ползите от прехода.

– Програмата на ЕК “Fit for 55” сякаш се оказва малко изпреварваща за България. От тази гледна точка какви са възможностите, които вижда екипът на Министерство на енергетиката за намаляване на въглеродните емисии? Какви ще са предложенията, които трябва да бъдат записани в Плана за енергетика и климат?

– Интегрираният план в областта на енергетиката и климата на Република България 2021-2030 г. е изготвен в съответствие с документите на ЕС и е приет от Министерския съвет през февруари 2020 г. До 30 юни 2023 г. всяка държава членка трябва да представи в Европейската комисия своя актуализиран проект на плана. Министерството на енергетиката анализира представените от ЕК оценки и препоръки за окончателния му вариант в контекста на новия Законодателен пакет “Готови за 55”.

Пакетът съдържа предложения за увеличаване амбициите на ЕС в областта на климата, енергетиката, земеползването, транспорта и данъчното облагане. Те са в съответствие с поставените цели за намаляване на нетните емисии парникови газове с най-малко 55% до 2030 г. в сравнение с равнищата от 1990 г. Предложенията са свързани преобладаващо с енергийната ефективност и енергията от възобновяеми източници.

Повишава се амбицията на ниво ЕС в първичното и крайното потребление на енергия до 2030 г. чрез индикативни национални цели за енергийна ефективност, увеличаване на годишните енергийни спестявания и поставяне на енергийната ефективност на първо място във всички сектори.

Друга важна промяна, произтичаща от програмата “Готови за 55”, е предложението за дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия на ЕС, въвеждане на дял на енергията от възобновяеми източници в сградния сектор и индустрията, увеличаване на възобновяемите източници в сектор топлинна енергия и енергия за охлаждане, намаляване интензивността на парниковите газове с най-малко 13% до 2030 г. в транспорта и др.

Тези нови по-високи изисквания целят значително понижаване на емисиите парникови газове. В тази връзка актуализираният интегриран план на България ще съдържа своевременни мерки за постигане на декарбонизирана, устойчива и гъвкава енергийна система с по-ниски разходи и отчитаща националните особености.

– На прага сте на формирането на трудни решения по отношение на комплекса Марица Изток, където се преплитат няколко казуса. Какъв ще е подходът ви, така че да се постигне баланс и за хората в региона, и за гарантиране на устойчивостта на енергийната система на страната през един достатъчно дълъг период?

– Поради значителния дял на енергията, произвеждана от въглища в енергийния микс на България, и високата енергийна интензивност на икономиката ни, преходът към климатично-неутрална индустрия се очаква да предизвика сериозни социални и стопански последици за страната.

Без съмнение решенията, които ще трябва да вземем за бъдещето на комплекса “Марица изток”, не са никак лесни. За съжаление през последните над 20 години не е направено почти нищо, което да даде сигурност за бъдещето на хората, които работят от десетилетия тук. Налага се сега в много кратки срокове да предприемем бързи, решителни, но и разумни действия, за да се постави началото на поетапното преструктуриране. Това, в което мога да Ви уверя, е, че всички наши решения ще бъдат комуникирани с максимално широк кръг от заинтереновани лица, на първо място – с работещите в комплекса и синдикатите.

За да подкрепи държавите членки и за да се смекчат негативните последици, Европейската комисия разработи Механизма за справедлив преход, ориентиран към най-засегнатите от прехода региони. Предвидените безвъзмездни финансови средства за България са 1,178 млрд. евро.

Механизмът ще финансира у нас региони на ниво области или части от тях, на база одобрени от ЕК териториални планове за справедлив преход. Министерството на енергетиката е отговорното ведомство за дейностите, свързани с изготвянето им.

Във връзка с подготовката на териториалните планове за справедлив преход на трите водещи въглищни региона в страната (Стара Загора, Кюстендил и Перник) по Програмата на ЕС за подкрепа на структурни реформи беше одобрено искане за техническа помощ за изготвянето им. Изпълнител на проекта е “ПрайсуотърхаусКупърс България”. Обхванати са трите споменати области и се прави оценка на допълнителни територии, в това число областите Хасково, Сливен и Ямбол.

Консултантът разработва социално-икономически анализи, които ще предложат съответните мерки за смекчаване на негативните последици от прехода към нисковъглеродна икономика. Те ще бъдат насочени към инвестиции в икономическа диверсификация, кръгова икономика, квалификация и преквалификация на работници, съдействие за търсещите работа и др.

За последиците върху енергийната система от прехода към въглеродно-неутрална икономика ще бъде направен анализ за потенциала за заместващи мощности, като едновременно се гарантира енергийната сигурност на страната. В тази връзка в Плана за възстановяване и устойчивост на България е предвидено създаване на Комисия за енергиен преход с широко участие на заинтересованите страни, която ще разработи сценарии за декарбонизация на енергетиката и Пътна карта към климатична неутралност.

Работим усилено и търсим най-добрите решения за бъдещето на комплекса и работещите в него. Мога да анонсирам, че вече има конкретни иновативни проектни предложения, които в момента анализираме и ще ги оповестим на следващ етап.

– С оглед на случващото се и на енергийните пазари в региона и Европа, а и на визията за бъдещето, включително и предстоящите стъпки по пълната либерализация на електроенергийния пазар в България, какви ще бъдат препоръките ви за промени в Плана за възстановяване и устойчивост?

– Целта на поетапното премахване на регулираните цени на електрическата енергия за всички клиенти и производители е да се повиши конкуренцията между доставчиците на електроенергия и да се създадат условия за конкурентни цени.

Както знаете, от 1 октомври 2020 г. всички небитови потребители купуват електрическата енергия по свободно договорени цени. Процесът на пълна либерализация за битовите клиенти на ток ще се реализира паралелно с въвеждането на механизъм за защита на уязвимите сред тях. С развитието на пазарните взаимоотношения ще бъде повишавана и информираността на потребителите, за да се насърчи по-активното им участие на пазара.

Създава се възможност те да се включват във всички форми за оптимизация на потреблението. Всеки ще може да се възползва от пълното въвеждане на интелигентни измерителни системи. Така хората ще адаптират потреблението си в реално време спрямо стойността и цената на електрическата енергия или на преноса ѝ в различните периоди.

С развитието на преносната и разпределителните мрежи и с въвеждането на интелигентни измервателни системи се дава шанс за всички битови и небитови клиенти на електроенергия да имат достъп до пазарите й и да търгуват с нея, ако я произвеждат. Така ще се възползват в пълна степен от предимствата на агрегираното производство и доставката в големи региони, извличайки ползи от конкуренцията на пазара. Това важи и за съхраняването на електрическа енергия, и за прилагането на схеми за енергийна ефективност.

Всички споменати дейности в бъдеще ще бъдат улеснени и от въвеждането на съответните нормативни и регулаторни условия за създаване на енергийни общности. Това ще става чрез въвеждането на нови технологии за производство и съхранение на електрическа енергия. С утвърждаването си като активни пазарни участници, потребителите на ток ще имат значима роля за устойчивото развитие на сектора.

В Плана за възстановяване и устойчивост пълната либерализация на пазара на електрическа енергия също е заложена като важна част от цялостната реформа в отрасъла.

– Видяхте ли малко повече надежда за случване на реформата в енергийния сектор в страната ни в речта на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен предвид визията за социална и институционална подкрепа?

– Последната година бе изпълнена с предизвикателства, за които нито една икономика по света не беше подготвена. Пандемията от Covid-19 пренареди представите на хората за приоритетите им и накара човечеството да се замисли за бъдещето си. За да подкрепят държавите и предприятията от ЕС при възстановяването им от сериозния икономически спад, институциите от общността в лицето на Европейската комисия, Европейския парламент и лидерите на Съюза постигнаха споразумение за създаване на План за възстановяване и устойчивост, който да проправи пътя за излизане от кризата и да положи основите на по-модерна и стабилна Европа.

През лятото на 2020 г. страните членки на ЕС договориха 750 млрд. евро за преодоляване на последиците от пандемията и насочени към бъдещи инвестиции и важни проекти. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен пое ангажимент тези стъпки да бъдат съпътствани с по-голяма амбиция в социалната сфера, за да може климатичният преход да се осъществи плавно и справедливо.

Постигането на целите на прехода, както вече посочих, изисква адекватно европейско подпомагане и финансиране. В тази връзка бе предложен нов Социален фонд за климата за справяне с енергийната бедност, а ресурсът на програмата “Следващо поколение ЕС” предоставя възможност да бъдат насочени инвестиции към “позеленяването” на икономиките.

Зеленият преход заема водещо място и в българския План за възстановяване и устойчивост, концентрирайки 38,1% от общите предвидени разходи при заложен миниум от 37%. По този начин страната ни допринася за изпълнението на общоевропейските цели за постепенна декарбонизация. Усилията ни са насочени в три основни направления – ускорено внедряване на ВЕИ и водород, повишаване на енергийната ефективност на икономиката и устойчива мобилност.

Служебното правителство разработи в ускорени темпове промени в плана, за да посочи дългосрочна перспектива за енергийния сектор. За най-засегнатите от трансформацията вследствие на Зелената сделка региони – въглищните – предвиждаме проекти за газово базирани мощности, които да бъдат осъществени с финансов ресурс по различни европейски механизми. Той може да достигне общо 700 млн. евро. Това ще осигури ефективен преход, отговарящ на предизвикателствата на европейската Зелена сделка, и дългосрочна перспектива за тези територии.

Ще повторя, че по Фонда за справедлив преход България може да разчита на 1.178 млрд. евро, от които 505 млн. евро – по линия на многогодишната финансова рамка 2021-2027 г. и 673 млн. евро от инструмента “Следващо поколение ЕС”. Очакванията към сектора са той да има ключова роля в прехода към безвъглеродна икономика, трансформирайки се в по-чист и по-сигурен, конкурентен и достъпен.

– Предвид амбициите за постигане на безвъглеродно бъдеще, визията на Европа за въглищата и преходната роля на природния газ следва ли да заложим на сектора ядрена енергетика, в който страната ни има многогодишни традиции ? Изход ли е ядрената енергетика и готов ли е екипът на Министерство на енергетиката да застъпи подобна препоръка?

– Ядрената енергетика е един от основните фактори за енергийния баланс на България. Над 45 години страната ни експлоатира ядрени технологии с голяма ефективност, ниски емисии на въглероден диоксид, конкурентни цени и високо ниво на безопасност и радиационна защита. Това е показателно и в настоящата безпрецедентна ситуация на постоянно растящи цени на електрическата енергия в Европа.

Ядреният сектор продължава да е гарант за енергийната сигурност и независимост. Той предоставя енергия за бизнеса и домакинствата на достъпни и конкурентни цени, намалявайки негативните последици върху най-уязвимите потребители.

Убедени сме в предимствата на ядрените мощности за постигане на амбициите на ЕС в областта на климата и енергетиката. Тази позиция отстояваме и в преговорите по приемане на законодателни и незаконодателни инициативи в ЕС, които имат отношение към бъдещето на енергийния сектор.

– Как виждате енергетиката на България през 2035 г.?

– Интегрираният национален план в областта на енергетиката и климата 2021-2030 г. е основният стратегически документ, в който е представено по-нататъшното развитие на енергетиката ни. С изпълнението на заложените в него мерки, както и на предвиденото в Плана за възстановяване и устойчивост, смятам, че през 2035 г. българската енергетика ще бъде много по-сигурна и конкурентна. Възобновяемите енергийни източници, енергийната ефективност и новите технологии са неизменна част от бъдещото на отрасъла.

Успешното завършване на реформите на пазара за електрическа енергия, свързани с неговата пълна либерализация, активното участие на потребителите, децентрализацията на производството на енергия, както и успешното завършване на обединението на българския с общия европейски електроенергиен пазар ще са от ключово значение за реализацията на тези перспективи.