Явор Гечев: Зеленият преход не е пари, той е философия

Явор Гечев: Зеленият преход не е пари, той е философия

На 15 октомври София ще бъде домакин на международната конференция “Зеленият преход – предизвикателства и решения за България”, организирана от Dir.bg и 3еNews. За да коментирареализирането на Зелената сделка в сферата на земеделието, разговаряме с Явор Гечев, заместник-министър на земеделието, храните и горите.

– Какви са исканията за обезщетения от земеделските производители и ще бъдат ли те удовлетворени?

– Сумите, които можем да обезщетим по различните мерки са сходни с исканията на земеделските производители. Ще успеем да обезщетим до 20 000 декара, не малко ориз, но основно са зеленчуци, чушки, домати, патладжани. В момента правим схеми за изчисляване и финансови инструменти, за да може да ги обезщетим. За всяка култура подпомагането е различно. Ние плащаме част от разходите, които са направени по едната схема. Направили сме почти невъзможното да си вземат парите по стандартните мерки по СЕПП директни плащания, пускаме и една допълнителна схема, която е до 50 000 лева на земеделски производител. Това се разработва като сегмент на един цялостен инструмент, за да може да сме максимално коректни към земеделските производители. Те са прави в исканията си. В бюджета също има 15 млн. лева за този вид подкрепа до края на годината. Там са и средствата по обвързаната подкрепа, които са традиционните европейски средства.

– Ние си говорим за възстановяване на щети от градушки. Но ако трябва да поговорим глобално как виждате реализирането на Зелената сделка в сферата на земеделието?

– Зеленият преход ще промени Европа, ще промени света. Много добре обаче трябва да си дадем сметка какво значи Зеления преход. Той не е свързан с хипотетични зелени неща. Крайните зелени организации може би го разбират така. Но Зеленият преход е симбиоза на човешкия живот с нашата собствена планета. Той е симбиоза между отделните неща, които човек прави и трябва да прави. Той не е крайности и пари. Зеленият преход не е пари. Той е философия на база, на която се конкретизираха нещата по известните ни направления за кръгова икономика.

– Защо ни е трудно да го осъществим обаче?

– Защото много хора гледат на Зеления преход като пари и като рестрикции. Той е философия и начин на живот. Важна роля в Зеления преход има високата технологизация. Светът на практика от 10 години насам преживява своята дигитална революция. Преди това индустриалната. Ние сме на прага на нова индустриална революция. Като сме на темата за градушките, необходими са интелигентни системи за управление на градушките. В министерството разглеждаме определени варианти. Със съвременните дрон технологии можем да подобрим съществуващата система на третиране на градоносните облаци за човешкия живот с по-малко разходи. Един безпилотен дрон струва по-малко от съответните самолети. Пилотите третират много опасни облаци. Когато този пилот няма самолет, а има команден център за управление в София, това на практика е елемент от тази дигитална и зелена революция.

– Кога това реално ще започне да се случва в земеделието?

– Тези неща съществуват вече в света. Ще ви дам един пример. 15 млн. лева са заложените средства за отстраняване на последствията от градушките. Тези пари можеха да отидат за дигитализация. Сега ще отидат за последствията от градушките, за обезщетяване. Това е българската поговорка, че евтиното излиза скъпо понякога. Прагматичната държавна политика използва тези инструменти, разбира се, в рамките на финансовите възможности, които има.

По-добре да сме по-умни в началото отколкото да сме по-пестеливи накрая. От тази гледна точка ето една добра симбиоза по отношение на въздействието на климатичните промени, свързано с изхранването и с околната среда. Градушка от порядъка на юмрук не е най-полезното нещо за биологичното разнообразие. То си е бедствие. Ето ви сравнително добър пример. Да не говорим за начина, по който ние трябва да спестяваме препарати за растителна защита, които не можем просто да спрем. От гледна точка на Министерство на земеделието трябва да има продукти, да има храни, да има отрасъл за огромна част от българското население, за световното население. Ако ние спрем нещо специфично за земеделието като препаратите вероятно ще настъпи световен глад. Ние трябва да се научим да живеем със зеленото мислене и с технологиите, които на практика го предразполагат като например дрон технологиите. Те са много по-прецизни в пръсканията, използват много по-малко препарати, много по-точно, те летят много по-ниско до културите и са по-прецизни. Могат по-лесно да се ограничат странични въздействия. Жаленето на компонентите на околната среда е много всеобхватно в земеделската работа.

– Кое ще стимулира земеделските производители да прилагат такива подходи повече?

– Има чудесни биопроизводители, има и много производители, които вече осъзнават необходимостта от такава радикална промяна. Те го осъзнават икономически, защото препаратите за растителна защита стават все по-скъпи. В момента, в който започнеш да плащаш скъпи препарати, не можеш да издържиш. Затова се замисляш за нови технологии, които намаляват използването на препарати или се връщаш към използването на традиционни похвати. Мислиш за практики от растителната защита, които спестяват използването на препарати, за сортове, които не се нападат от определени вредители и съответно трябва да се пръскат много по-малко. Ако щете има все повече препарати за биологична растителна защита на достъпни цени. Ако щете използване на различни феромонови уловки за определяне на конкретните параметри кога да третираш растенията, а не да пръскаш всеки ден, когато си поискаш.

Истината е, че ние трябва да използваме все повече науката, за да ни помага да сме все по-зелени. Истината е, че през следващите 10-20 години, ние просто трябва да се научим да живеем като част от природата. Това е труден преход по отношение на земеделието особено.

Това не става за два дни. Разбира се, че еколозите ще искат да стане от утре. Разбира се, че някои от земеделските производители няма да искат да го правят. Истината е някъде по средата. Това ще е труден преход, който трябва да е включително финансово обезпечен. Естествено, че ще има покачване на цената на земеделските продукти заради по-високото позеленяване на земеделието. Тази цена ще се плати включително от обществото ни.

Но този преход трябва да е плавен, да сме готови за него. Държавата трябва да работи за прилагането му. Ние се опитваме да сме умни и прагматични по прилагането на този преход при планирането на следващия период, който е не само финансов, но и политически.

– Какви промени планирате?

– Планираме редица промени по отношение на земеделието. Министерство на екологията ясно ни го каза, че решенията, с които разполагахме не отговарят на редица нормативни документи включително на биологичното разнообразие, включително директивите за птиците и т.н. Всеки ден работим по зелените мерки по стълб едно на директните плащания. Почти сме готови със стратегическия план за прилагане на зелените предизвикателства по стълб едно. Готови сме с конкретните идеи. Следващите седмици ще ги представим на земеделските производители, на обществото като инструменти, които ще се прилагат в стълб 1 и в Програмата за развитие на селските райони. Там, където не сме успели да направим въздействието на плащанията по стълб 1, ще бъде наваксано по стълб 2, където също 35% от средствата са заделени за зелени мерки.

Ще има базово плащане, екологични слоеве, които ще са неприкосновени слоеве. Там няма да има третиране с препарати за растителна защита, няма да има обработка на почвата. Няма да има съответно в периодите на гнездене на птиците. Това ще са малки зелени оазиси, които на практика ще осигуряват местообитанието на видовете птици. Планираме цялата инфраструктура, например създаване на зелени пояси от дървета, нещо, което е много модерно и се прилага от Франция, Германия и половината западен свят. Ние вече го прилагаме в България, но много от хората не го осъзнават. Предвидени са средства за допълнителните усилия на фермерите, включително почистване на инвазивни видове, различни заместители на торове, които ще трябва да осигурят намаляване на азотното торене, за използване на различни типове агротехника, които не изискват толкова обработки и задържат въглерод в почвата.

Всъщност ние сме част от Общата селскостопанска политика на ЕС. Всяка година 40% от бюджета се заделят за земеделските производители през директни плащания и инвестиционни мерки. След последните триалози на ЕК, Европейския съвет и Европейския парламент вече са ясни основните компоненти на зелената сделка. Няма окончателни актове все още, но ако не работим, няма как да ги направим. Ние сме готови с първия вариант на драфтовете по отношение на въздействието по стълб едно. Това цялото нещо е елемент от общата европейска политика. Някои практики ще са задължителни за фермерите, за да получават изобщо средства. Друга част от тях ще са доброволни, те ще получават допълнителни средства, ако ги правят. 7% от земеделското стопанство ще трябва да е с екологично насочени територии. Това вече е сериозно предизвикателство. Ние, смятам, сме се справили с това да подскажем на земеделските производители как с не много усилия може да направим добри екологични ефекти. Това е сложността и простотата на това, което правим.

Управлението на отпадъците в селското стопанство е сериозен проблем. Разбира се, постоянните спорове между нас и околната среда ги има. Давам пример с отпадъците от лавандула- типична биомаса, която е квалифицирана обаче като отпадък. Според регламента на ниво стопанство тя не е отпадък, а е биомаса. Обмисляме по стълб 2 да осигурим финансови средства за технологии, които правят компостиране, разграждане до първични торове или подобрители на почвата. Това третиране преформатира биомасата и отпадъците в органична материя, която е тор. Връщайки я в полето, тази органична материя е заместител в голяма степен на изкуствените торове. Тази органична материя не само заменя торовете, но е предпоставка за образуване на нови слоеве хумус. Така се постига запазване на хранителните вещества в почвата, подобряване на структурата на почвата с повече въглерод и вода.

– Какво се промени в Плана за възстановява и устойчивост за земеделски сектор?

– Работим упорито по Плана за възстановяване в направление земеделие- преди всичко дигитализация, напояване. Най-интересният е свързан с напояването. Предвидени са доста обекти за отводняване. Друг е въпросът дали трябва да са комбинирани или не и какъв е изборът на проектите. Вредното въздействие върху околната среда го има независимо дали искаме или не искаме. Водата си намира път. Язовирите или годишните и многогодишни изравнители, каналите, в повечето случаи са с комбинирано въздействие. През лятото са за напояване, през есенния сезон са за отводняване. Ако ги махнем, вредното въздействие на водите ще е унищожително за редица населени места и местообитания. Истината е, че в момента ползваме канали, които имат 60-70% загуби на вода. Ако тези канали се реконструират всъщност ще имаме по-малки загуби на вода. Въздействието върху водните тела ще е силно намалено. Аз не виждам екологични проблеми по отношение на напояването, такива каквито ги виждат еколозите. Но като чели диалогът е изгубен. Трябва да има разговори, но не и крайности. По отношение на напояването, български “доброжелатели”, екологични организации са фактор да няма по-значителни средства по отношение на напояването. Истината е, че нито една от крайностите не е добра.

– Каква е формулата, вероятно по-силен диалог между всички заинтересовани страни?

– Различните неправителствени организации понякога се правят на правителствени. В момента в Министерство на земеделието подготвяме регламентация какво е представителна браншова организация. Има организации, които имат 7 човека в себе си, има организации, които имат 200 000 човека в себе си. Ние не искаме да се говори за пари, екологията не е пари. Тя може да има материално въздействие. Но когато се дават една камара пари за меки мерки за подобряване въздействието върху природата, а в същото време подобряване няма, това са хвърлени пари на вятъра. Иска ми се, когато се дават пари, ценни за българската държава, те да са настроени така, че да имат въздействие, защото ние не сме най-богата страна в света. Когато се събираме за нещо, трябва да правим нещо, не само да го обсъждаме. Какво се случва, дори и в Европа, събираме се, обсъждаме какво трябва да направим, обсъждаме, обсъждаме, но накрая нищо не правим. Ще ми се да сме малко по-ефективни. Ако правим нещата за природата, те трябва да са за природата, а не за тези, които се грижат за природата.