Франс Тимерманс: Можем да направим Зеления преход – имаме науката, технологията и средствата

Франс Тимерманс: Можем да направим Зеления преход – имаме науката, технологията и средствата

Научните доказателства за това колко бързо и разрушително ни застигат последствията от неограничените климатични промени са по-ясни с всеки изминал ден. Все по-често виждаме как предупрежденията за рискове се превръщат в демонстрации на бедствия по целия свят. Просто погледнете Австралия, където пожари убиха близо един милиард животни. Един милиард! Това е два пъти на населението на Европейския съюз. Нека бъде ясно, че не се опитвам да всявам паника. Просто докладвам какво се случва. Спешно е, важно е, неоспоримо е, че трябва да предприемем мерки. Рисковете ще продължат да нарастват, докато планетата става по-гореща, а климатът по-различен.

Климатът се променя. В криза сме. Видяхме рекорден брой циклони в Индийския океан миналата година, най-влажните 12 месеца в САЩ, най-горещия август в историята и това се случва съвсем близо до нас. Миналата година редица температурни рекорди бяха счупени в Европа – от Испания до Словакия, а Франция отчете най-високата температура в историята си от 45.9 градуса…

Мога да дам още примери. Мисля, че е добре да си припомняме, но без да се поддаваме на страха, че вече се случва нещо, което не можем да спрем. Все още можем да направим нещо и това е най-важното.

Въпросът е какво можем да направим? Като институции, като граждани, като политици, като учени. Какво можем да направим? Когато давам интервюта, често ми представят дилемата „Какъв е изборът? Избирате да направите нещо за климата или избирате работните места? Имате ли идея каква е цената на всичко това?“ И мисля, че е наш дълг заедно да обясним, че избирайки да направим нещо срещу климатичната криза, избираме работните места – бъдещите работни места. Инвестирайки в това е много по-далновидно, отколкото да изберем да не инвестираме и да изхарчим повече пари в овладяване на предизвикателствата и техните последствия. Ако просто изхарчим едни пари без възвращаемост, това не е инвестиция. Мисля, че трябва да се концентрираме да открием фалшивите противоречия в наратива на отрицанието и да помогнем на хората да разберат, че ако не правим нищо не означава, че всичко ще остане същото. Това е най-големият капан в публична комуникация – вярата, че ако не правим нищо, нищо няма да се промени. Ако не правим нищо, проблемът ще стане много по-сериозен, докато в обратната ситуация все още можем да се справим с него.

Това по мое мнение е най-голямото предизвикателство: вече дори не е необходимо да спорим с тези, които отричат климатичните промени. Мисля, че и те досега са разбрали, че се били в грешка и не звучат много убедително. Виждам и първите отричащи климатичните промени, които отиват в посоката на отчаяние и примирение, като казват „Защо? Оставете, вече е твърде късно. Нека поживеем няколко години и да видим какво ще стане“. Видяхме подобни мнения на икономическия форум в Давос. Тезата беше част и от речта на 72-годишен милиардер. Проблемът е, че за сегашното поколение няма да има сериозни последствия преди края на техния живот, а ако разполагат със средства, могат да се преместят на места, които ще бъдат по-слабо засегнати от последствията. Но като баща на две деца, родени след новото хилядолетие, деца част от поколението „Z“. Трябва да мислим за тях и трябва да ги чуем. Те казват: „Нека действаме, защото си играете с нашето бъдеще!“.

Не искам да съм заобиколен от хора, които казват: „тъй като говориш за кризисните ситуации, си песимист, чертаеш само мрачни сценарии, трябва да си оптимист“. Няма оптимизъм в отричането, няма оптимизъм в думите „всичко ще бъде наред“, докато всъщност не правим нищо. Хората са твърде умни. Ако притъпиш сетивата си с алкохол, рано или късно се събуждаш, имаш главоболие и трябва да се изправиш срещу реалността. Не можеш да удавиш проблемите в алкохола. Не можеш да удавиш тези проблеми, като ги отричаш. Те ще се завърнат със страшна сила.

В този контекст какво можем да направим? … Основният извод е – можем да го направим – имаме науката, технологията и със сигурност можем да намерим и средствата … Защо тогава е трудно? Мисля, че основният проблем е управленски. Как организираме всичко това? Особено преход, който е двоен или дори троен за Европа. Преход заради климатичната криза … Имаме индустриална революция, която е първата в историята, която засяга всяко същество на планетата … А като европейци се изправяме също пред демографско предизвикателство, което променя позицията на Европа в света. Когато моите родители са били родени, населението на Европа е било 23-24% от населението на света, докато Африка едва 5%. До няколко години тези цифри ще се обърнат. Това има огромни геополитически последствия за нас, а и за целия свят. Тези предизвикателства взети заедно ще определят политическите решения, които вземаме.

Мисълта, която според мен трябва да води целия процес, е, че не трябва да обръщаме гръб на никого, трябва да организираме действията си на всички нива. Отново повтарям – да не правим нищо не означава, че нищо няма да се случи. Индустриалната революция ще се случи, планетата ще се опитва да ни покаже, че сме стигнали лимита й. Ако не направим нищо, няма да имаме контрол върху нито един процес. Но ако действаме, и то заедно, можем да овладеем ситуацията.

Източник: https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/en/speech_20_144